Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 23

Айла и Джулай спряха и пуснаха обемистата ъгловата кошница на песъчливото дъно. Тя беше натъпкана с прясно уловена риба. Тигър излезе напред да провери съдържанието на кошницата, кимна доволно и махна на групата зад себе си. Двете жени изплуваха напред. Те също носеха нещо. Пуснаха го до кошницата и бързо се върнаха при двамата мъже. Айла огледа предмета и направи гримаса. Обърна озадачения си поглед към Тигър и с ръка му показа, че не разпознава нещото. Той разтърси главата — тя вече познаваше този израз на раздразнение — доплува до предмета, приведе се и натисна отстрани. Отвори се капак и най-после Айла схвана, че това е контейнер. Надникна в него. Не знаеше какво вижда, но в едно беше сигурна — гледаше някакъв вид оръжие. Тя кимна на Тигър, изрази с жест благодарността си и посегна да затвори капака. Тогава Тигър сграбчи ръката й…

Някога морските хора били създадени от генинженерите на една или няколко Генетични корпорации, за да обслужват техните подводни технологични комплекси, мините и огромните рибни ферми, съществували преди Генетичните войни. Предпочитаха по-дълбоките води, но можеха да се приспособят към всякакво налягане. Преди десетилетия групата на Тигър решила да се премести по-близо до брега, за да избяга от влошаващите се условия в открития океан. Там благоденствали някои видове, създадени с генно инженерство, но рибите от обикновените видове намалявали, а точно те били основната храна на морските хора. Намерили подслон в огромна потънала станция, която открили близо до Големия бариерен риф. В началото започнали да нападат малките рибни стопанства на Палмира, защото и край Големия риф рибата не се намирала в изобилие. Последвала война между тях и хората на брега. Глинис, покойната майка на Айла, беше успяла да примири двете раси. В пристъп на безразсъдна храброст излязла сама извън стената, за да пресрещне група нападатели и им предложила мир във вид на голямо количество риба. Морските хора приели рибата и си отишли. При следващото си идване и те носели дар, за да затвърдят мира. Малък компютър. Оказало се, че потъналата японска станция съдържала голямо количество апаратура в добро състояние, въпреки годините под водата. От малкото сведения, които Хората от Палмира можеха да получат от партньорите си, обширна част от станцията все още била херметично затворена, когато я открили морските хора. Дори след като се повредила системата за рециклиране на въздуха, японците предпочели да умрат на дъното, отколкото да станат жертва на епидемиите горе. Така започнала дългогодишната търговия между двете раси, за която сега отговаряше Айла. Водачите на морските хора, които не живееха особено дълго, ясно показаха, че ще общуват само с жени. И през цялото това време мирът не беше нарушаван. От онези дни на вражда досега нито един от морските жители не беше нападнал човек. Досега…

Айла се изненада толкова, че едва не изпусна наустника на своя акваланг. В стъписана почуда се взираше в кръглите рибешки очи на Тигър. Какво лошо бе направила? Каква незнайна забрана бе нарушила? И защо той я нападаше? А дали я нападаше? Макар че усещаше мощта на ръката му, ноктите си оставаха прибрани. Сега видя, че той сочи през рамото си, към дълбините на океана, от които беше дошъл. После показа знака за опасност. Три пъти. Пусна я, обърна се и отплува. Другите четирима го последваха.