Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 22

Майлоу се съгласи, че е малко вероятно, но очевидно не може да се каже, че е невъзможно. Вярно, досега не бяха получавали радиосигнали от Земята от векове наред, но сигурно причината е в гибелта на технологичната цивилизация, в ужасите на Генетичните войни. А човечеството като цяло не е изчезнало от лицето на Земята. Явно някои са успели да оживеят и бавно са извървели отново пътя до равнището на технологиите. По-точно, една от оцелелите общности, защото сигналите идваха от едно място. Североизточния бряг на Австралия.

Щом влезе в Залата на Отците, Майлоу усети развълнуваното настроение. Сигурен беше, че трябва нещо ново да се е случило. Щом седна на мястото си на масата, Отец Маси го изгледа и се намръщи.

— Накара ни да те чакаме, братко Джеймз!

Майлоу сведе глава и смирено каза:

— Съжалявам. Дойдох възможно най-бързо, Отец Маси.

Отец Маси изсумтя недоволно и отрони:

— А сега да се помолим…

С притворени очи и притиснати една в друга длани Майлоу се стараеше да не слуша мънкането на Отец Маси, чудеше се какво е станало. Молитвата се проточи много. Най-после Отец Маси свърши и каза:

— Тази среща може да започне. Мнозина сред вас вече знаят. Натоварен съм с неприятното задължение да съобщя на останалите, че получихме отчайващо съобщение от станцията Караганда…

Майлоу се превърна целият в слух. Всичко, способно да отчае Отец Маси, заслужаваше неговото внимание.

— Те са отговорили на сигналите от Земята — продължи Отец Маси. — Дори и в момента те говорят с хората от Земята или каквито и да са онези същества. Но ни очаква и нещо по-лошо. Имат намерението да се доверят на твърденията на земните жители, че техният район е чист от зарази. Ще изпратят кораб на Земята.

Възбудата прониза Майлоу. По какъвто и да е начин, с каквито и да е хитрости, той щеше да слезе с този кораб.

Айла чакаше нетърпеливо до гмуркача заедно с Джулай. Кел плуваше наоколо, главата му се въртеше насам-натам, докато се оглеждаше за всяка възможна опасност. Харпунът му беше готов за стрелба. Айла и Джулай не носеха оръжие. Големият бариерен риф беше естествена преграда срещу най-страшните заплахи, изпълнили световните океани. Но въпреки това главоногите, морските червеи и други големи и опасни същества можеха да проникнат във водите между Големия риф и брега. Затова и бяха нужни морските защитни стени, те пазеха крайбрежието на Палмира, в което бяха разположени рибните й стопанства.

Джулай я тупна по рамото и посочи напред, но Айла също забеляза смътните очертания на петте приближаващи тела. Айла даде сигнал на Кел и той кимна, после тя и Джулай хванаха дръжките на голямата затворена плетена кошница и заплуваха бавно към петте фигури, които бяха спрели на около четиридесет стъпки. Отблизо Айла разпозна най-едрият между тях — онзи когото беше нарекла Тигър. Той беше нещо като вожд на морските хора. Две от четиримата придружители бяха жени. Айла вдигна за поздрав свободната си ръка. Тигър също поздрави. В знак на мирни намерения гигантските нокти на ципестите му пръсти се скриха.