Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 21

— Слушай, парцал, положението се промени. Аз казвам какво ще става и значи ти си затънал до гушата в лайна.

Повдигна го и го запрати през цялата стая.

Тайра изтича при стенещия Шан. Майлоу отиде при тях, хвана я за врата, както беше коленичила до Шан и я накара да стане. Тя се опитваше да се бори, но в хватката му беше безпомощна. Той влезе с нея в спалнята и хлопна вратата.

Глава шеста

Майлоу Хейз, или по-точно Джеймз Глайк, излезе на „повърхността“ на Белведере. Това всъщност беше вътрешната страна на дългия четири мили цилиндър на орбиталната станция. „Подът“ леко се издигаше, за да стане в далечината стена, после преминаваше в „таван“ и накрая се връщаше от другата страна. В романа, който Майлоу беше прочел — „Трилион истории за светлина и любов“, в станцията на безсмъртните имаше дървета, трева, дори малки рекички. Но около себе си Майлоу можеше да види, ако не се броят прозрачните ивици, пропускащи слънчевата светлина, само безкрайни декари унила пластмаса и метал.

На „открито“ въздухът беше не по-малко спарен, отколкото долу. Създадените преди векове бактерии в системата за рециклиране на въздуха явно бяха претърпели мутации и вече не изпълняваха функциите си със стопроцентова точност. Но Майлоу знаеше, че няма надежда този дефект да бъде премахнат, защото в Белведере бяха под забрана всички видове генно инженерство.

Стигна до най-близката спирка и след кратко чакане се качи в монорелсовата кола. Естествено, и тук имаше строга изолация на половете — мъжете в едната половина, жените в другата. Майлоу отиваше в Залата на Отците. Трябваше да се състои поредната среща за обсъждане на „Проблема Земя“. Досега не бяха решили как да отговорят на редовно излъчваните от планетата радиосигнали. Въпреки религиозните и политическите разногласия, Отците неведнъж се съвещаваха с властниците на другите орбитални станции — Круз сити, Старшайн и Караганда, които бяха също толкова стъписани от случилото се. Както и Отците на Белведере, другите властници също бяха запазили в тайна новината за сигналите, страхуваха се от нежелани вълнения. Марсианските колонии не бяха могли да уловят посланията от Земята, но бяха известени за тях и различните управляващи групи в тях също изразиха своето изумление.

Засега другите станции бяха последвали примера на Белведере и не отговаряха на хората от Земята, но Майлоу подозираше, че това единодушие няма да издържи дълго. Скоро някоя от станциите непременно щеше да изпрати отговор, макар че нямаше да бъде Белведере. Отците не вярваха, че земните хора могат да спасят душите си. А на първата среща един от Отците изрази предположението си, че всичко това е някаква хитрост на Сатаната. Хората, изпращащи сигналите, твърдяха, че живеят в район, от столетия чист откъм епидемични зарази, но може би това е само уловка, за да подмамят на Земята чистите жители на Белведере и да ги заразят с нечестиви болести. Затова и Майлоу беше поканен да участва в срещата. Искаха да чуят мнението му като главен специалист по медицина в станцията. Та нали е невъзможно човешки същества да са оцелели толкова дълго на планетата след Генетичните войни?