Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 20

— Този чеп, Шан, трябва да стане мой личен роб.

— Аз и без това смятах да го накажа. Да… става.

— И си искам момичето.

Това условие беше посрещнато с мълчание.

— Ашли?

— Първо ми кажи как мога да стана човек отново.

Майлоу се поколеба, но каза:

— Така да бъде — той стана от леглото и закрачи из стаята. — Едва ли си забравила нашия неканен гост Робин и неговата чудесна машина?…

— Естествено, не съм забравила.

— Между другото, засичала ли си я някой път след внезапното й отлитане?

— Не — отсече Ашли и нетърпеливо добави: — Казвай най-после!

— Би трябвало също да си спомняш, защото сигурно си подслушвала всичките ни разговори, неговото описание на живота в Шангри Ла с тези чудати Елои?

— Да, да. И какво?

— А помниш ли, че той спомена за запаси от човешки яйцеклетки и сперматозоиди в онази станция?

— Ами… май си спомням. Защо?

— Точно за това ти говоря! Оттам ще получиш новото си тяло!

С вдигнат лазер паякът се втурна към него и го затисна в един ъгъл на стаята.

— Ашли, какво?…

— Може вече и да не мисля толкова ясно, колкото преди, но още не съм станала идиотка! — извика тя. — Какво ми пука за замразена сперма и яйцеклетки в скрита под водата станция някъде си към Южния полюс? Отговаряй бързо, Майлоу, преди да съм ти направила малка операция на очите!

Той вдигна ръце пред себе си.

— По-леко! Нека ти обясня.

— Давай.

— Онази станция е претъпкана с нови технологии. Тамошните интелигентни, саморазвиващи се програми ще могат да ми предоставят необходимите уреди, за да прехвърля записа на твоята личност от биочипа в новороден, празен откъм съзнание мозък.

Ашли помълча, докато осмисли казаното, после попита:

— А това възможно ли е?

— Разбира се. Няма проблеми, стига да разполагам с нужната техника.

— Ясно!… — промърмори тя. — Но как ще намерим станцията? Цяла флотилия Небесни Господари е опитала и пак са се провалили.

— Защото са диваци. Ние имаме техническите възможности да открием Шангри Ла. Карл ще преустрои няколко паяка в подводни търсачи. Те ще могат да издирят станцията под леда. И когато знаем мястото, ще пробием леда с нашите лазери, така ще накараме станцията да излезе от скривалището си.

— Много просто изглежда, както го обясняваш.

— Достатъчно обмислях всичко. Довери ми се.

— Ха-ха! — Но лазерът се дръпна от лицето му.

— Е? Споразумяхме ли се?

— Ами така излиза.

— И аз имам момичето?

— О, добре де!

Майлоу се ухили.

— Ще ми покажеш ли къде живеят? Искам лично да им съобщя хубавата вест.

— Не съм и очаквала друго от тебе…

Когато влезе, Майлоу с удоволствие гледаше как пребледнява Тайра. Седналият до нея на дивана Шан само го зяпна изумено.

— Как… как се измъкна? — с треперещ глас попита Шан.

Майлоу не си направи труда да му отговори. Стоеше с ръце на хълбоците и пронизваше с поглед Тайра.

— Да, това съм аз, Майлоу. Нали пораснах, откакто се видяхме за последен път? Както виждаш, отдавна вече не съм в пубертета и ти обещавам, че ще чукам много по-задоволително от преди. Ей сега ще ти покажа…

Той посегна към нея. В същия миг Шан скочи и препречи пътя на Майлоу, който го сграбчи за гърлото. Сега беше по-висок от Шан. И много, много по-силен.