Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 108

Последва поредица от удари. Отначало едва се усещаха, но ставаха по-силни. „Христина“ навлизаше във външните слоеве на атмосферата. Майлоу се ухили, предвкусваше какво го очаква долу.

Главоногото се мяташе буйно в безмилостната хватка на механичните ръце. Мастилена чернилка размътваше водата наоколо, но не затрудняваше сензорите на Играчката. Джан каза на апарата да забие сондата. Главоногото се разбесня. Ръцете го пуснаха и то се стрелна бързо по-надалече. Дължината му надхвърляше двадесет стъпки от върховете на пипалата до опашката. Кръвта се смеси с черния облак.

— Гадни създания — каза Джан.

— Напълно съм съгласен — отвърна Робин. — Затова толкова ми харесваше да ги унищожавам.

— Е, добре, взехме проби от шест вида от тези мутанти. Ти си нашият специалист по главоногите — колко вида ни остават?

Той вдигна рамене.

— Просто не знам. Познавах само разновидностите в крайбрежните води на Антарктида. Тук, в Тихия океан, е друго. Явно са много повече… Ей!

Играчката се разтресе, всички екрани потъмняха.

— Какво става?

Играчката помълча, преди да отговори.

— Както изглежда, погълнати сме от някакъв вид жив организъм. Много голям организъм.

Глава двадесет и шеста

Лон Хедън чувстваше душата си възвисена от гледката. Но той не признаваше, че има душа, значи някаква много съществена част от неговото „аз“ преливаше от най-чиста реалност, докато космическият кораб се спускаше към мястото на кацане. Не беше толкова внушителен като надвесил се отгоре Небесен Господар — в сравнение с въздушните кораби този апарат изглеждаше малък. Но развълнува неизразимо Хедън, защото за него означаваше символ на бъдещето и беше нагледно доказателство за човешкото майсторство в технологиите.

Сребристият, обтекаем кораб растеше пред очите му, Хедън усети леко пощипване по кожата, косата му се надигна. Разбра, че му въздейства мощно електромагнитно поле, заобикалящо кораба. Чуваше и басово бръмчене. Предполагаше, че го поражда двигателната система на кораба.

Космическият кораб спря над площадката за кацане, после бавно я докосна без никакъв звук. Сякаш целува Земята като завърнал се отдалече любовник, щастливо си каза Хедън. Бръмченето затихна. Хедън вдигна ръце нагоре и приветствени викове гръмнаха сред хората, заобиколили отвсякъде площадката. И веднага оркестърът на Палмира, състоящ се от най-разнообразни инструменти, засвири специално съчинената мелодия в чест на гостите от Космоса. Виковете не преставаха.

Застанал до капитан Вюшков, Майлоу се взираше през илюминатора.

— Интересно! — промърмори той.

Мургавите красиви хора на Палмира бяха смесица от раси.

— Е, трябва да признаем, че наглед пращят от здраве, какво ще кажете?

— Но са облечени като диваци — пренебрежително каза Вюшков. — Мъжете носят същите дрехи като жените. И погледнете, тези жени си разголват гърдите.