Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 107

— Но стана лошо… — неохотно каза Айла. — Накараха всички да се махнат. Не само бунтовниците, а и другите, които не участваха.

Жан-Пол отвори широко очите си.

— Всички?

— За съжаление така е. Останаха само най-зле обгорените в болницата. И ти. Лил не искаше да постъпи така, но ако не го беше направил, щеше да се оправя с безредици.

— Проклятие! — промърмори Жан-Пол.

Капитан Вюшков се изтласка в коридора. Изглеждаше малко ядосан.

— Толкова ли е важно, че да ме викате тук? — обърна се към брат Джеймз. — След дванадесет минути навлизаме в земната атмосфера и трябва да бъда на мястото си.

— Моля да ме извините, капитане, но е важно. И прецених, че вие трябва да научите преди останалите…

Брат Джеймз дръпна вратата. Капитан Вюшков надникна и видя носещия се във въздуха Отец Шоу. Лицето му беше посиняло. Вюшков пак изгледа брат Джеймз.

— Той е мъртъв.

— Да, мъртъв е. Преди десетина минути каза, че не се чувства добре и влезе да се облекчи. Както знаете, бях загрижен за здравословното му състояние и реших да проверя. Намерих го така.

— Според вас, каква е причината за смъртта?

Брат Джеймз сви рамене.

— Не мога да кажа със сигурност, преди да направя аутопсия. Но ми се струва, че е инфаркт. Твърде тежко понесе това пътуване.

Вюшков пак прехвърли вниманието си към трупа. Дрехата на Отец Шоу беше отворена отпред, във въздуха се усещаше вонята на изпражнения. Свещеникът явно не бе успял да използва тоалетната, преди да умре. А доколкото можеше да се съди по цвета на лицето, бе умрял от задушаване. Изражението на това лице — безкраен ужас, показваше, че смъртта не е дошла бързо. Вюшков недоумяваше защо брат Джеймз е убил спътника си. Той каза:

— Засега ще трябва да го оставим тук. Привържете го с ремъците. Не искам да се блъска в стените по време на приземяването. Ще обясня, че тази тоалетна е неизползваема.

— Добре, капитане. А, сетих се, нали ще изпратите съобщение на Белведере, трябва да уведомя Отците за скоропостижната смърт на Отец Шоу.

— Това ще почака, докато кацнем.

Вюшков понечи да си тръгне. Брат Джеймз го спря:

— Само още нещо, капитане. Тук сме сами… мога ли отново да попитам смятате ли да послушате съвета ми?

Вюшков се намръщи.

— Сериозно го обмислям. Всичко ще зависи от преценката ми за положението на Земята.

И припряно се изтласка по коридора.

Майлоу си припяваше щастливо, докато изпълняваше нареждането да привърже трупа с ремъците. Потупа мъртвия свещеник по главата и излезе, плъзна вратата на мястото й. Върна се в главната каюта, бръмчаща от приглушените, но превъзбудени разговори. Хората на Вюшков бяха напрегнати. Малко се опасяваха от това, което щяха да заварят на планетата, която винаги досега бяха смятали за свят на смъртта. Но преди всичко искаха да приложат уменията си на войници. Майлоу знаеше какво преживяват. Мина по прохода до своята койка. Пристегна предпазните ремъци около себе си и се отпусна безгрижно. Не се съмняваше, че Вюшков ще направи това, което искаше от него.

Забавляваше се, като си припомняше последните мигове на Отец Шоу… Погледът, с който посрещна влизащия Майлоу… и изскочилите очи, когато Майлоу стисна ноздрите му, а с другата ръка му затвори устата. Шоу се бореше повече от две минути. Майлоу го държа още две минути, за да е сигурен. „И да спиш сладко“, прошепна, когато пусна трупа.