Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 109

— Гледам ги — отвърна Майлоу, малко съжаляваше, че Отец Шоу не е жив, за да се наслади на реакцията му спрямо тази разпуснатост. Но забеляза, че не всички са облечени еднакво. Неколцина в тълпата носеха панталони или шорти, някои предпочитаха ризите с къси ръкави…

Вюшков вдигна шлема над главата си.

— Както и да е, да излезем и да поздравим нашите домакини, докато още могат да се чувстват домакини. — Той намести шлема си и го съедини със скафандъра. — Утре по това време ще бъдат наши поданици.

За първата среща излизаха само четирима, между тях и Майлоу. Никой не носеше оръжие. Когато излязоха през люка, приветствията от тълпата станаха още по-бурни. В прекалено чувствителните слушалки на шлема се чуваха като грохот на големи вълни върху крайбрежни скали. Майлоу забеляза, че посрещачите с удоволствие биха се втурнали да поздравят космическите пътешественици, но се съобразяваха с предупреждението, че не е безопасно да доближават корпуса на кораба няколко часа след кацането.

Майлоу спря и наклони шлема си назад. Отново синьо небе! След толкова векове! Искаше му се да махне шлема, за да вдъхне свежия въздух, но Вюшков настояваше да направят изчерпателни тестове на околната среда, преди да рискуват. Майлоу одобри предпазливостта му. Жителите на Палмира може би са придобили естествен имунитет срещу наследените от войните микроорганизми. Но за хората от орбиталните станции срещата с дребните убийци можеше да се окаже фатална. Майлоу продължи напред след другите от групата. Усещаше се по-тежък от обичайното, но това беше предвидено. Изкуствената гравитация в станциите, създадена от въртенето им около оста, беше малко по-ниска от земната. Вюшков и хората му бяха преминали специална подготовка, за да свикнат с притеглянето на Земята.

Настигна тримата и в този момент видя, че от тълпата се отделят шестима мъже, излязоха напред да ги посрещнат. Всички носеха златни верижки с окачени на тях шестлъчеви златни звезди, Майлоу се досети, че би трябвало да са управниците на Палмира. „И те като другите са толкова щастливи от пристигането ни, с удоволствие помисли той. Смятат ни за свои спасители. Каква изненада ги очаква утре!“

Джан възкликна смаяно:

— Наистина ли казваш, че нещо ни е глътнало!

Погледна Робин и безпомощно сви рамене.

— Нещо ни било глътнало — повтори тя и се закиска.

Толкова смешно беше. Робин също се усмихна.

Но това животно може ли да е достатъчно голямо, за да глътне Играчката?

— Може би е гигантски кит… ама не, те отдавна са изчезнали.

Джан вече се кикотеше неудържимо, не спря даже когато носът на Играчката рязко се надигна. Робин също се смееше.

— Движим се назад и надолу — осведоми ги Играчката.

Останала без дъх, Джан едва каза:

— Май това нещо е решило, че не му харесваме на вкус. И се кани да се отърве от нас. Влизаме от едната страна… и излизаме през другата!

— Страшно ще го заболи, каквото ще да е… — изпъшка Робин и Джан се преви от смях на креслото.

— Внимание — каза Играчката. — Сигналите, които получавам от Фибъс, са много слаби. Трябва да съм по-близо до повърхността, за да установя приемлива радиовръзка.