Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 110

Все още засмяна, Джан каза:

— Кажи на Фибъс, че сме заети с друго. Кажи й, че нещо ни е сметнало за много вкусна хапка.

— Ще предприема действия, за да се освободя от погълналия ни организъм. Предлагам да вземем проба от него, преди да започна.

Джан спря смеха си.

— Ей, кой заповядва тук?

— Фибъс.

Смехът на Робин също заглъхна.

— Трудно е да се оспорва това.

Веселието на Джан бързо се превърна в раздразнителност.

— Добре, добре, вземай проба и да се махаме!

След няколко секунди Играчката каза:

— Разполагам с биологическа проба. А сега си отиваме…

Апаратът тръгна напред, отначало бавно, после увеличи скоростта. Друсането се усилваше. Джан и Робин постоянно увисваха на предпазните ремъци.

— Каквото и да ни е глътнало, сигурно вече съжалява за това — каза Робин.

Играчката забави и спря, макар че Джан чуваше работещите с пълна мощност подводни движители. Изведнъж й хрумна, че може наистина да са попаднали в опасно положение. Вече не й се струваше само забавна случка. Винаги беше приемала като нещо несъмнено, че Играчката е неуязвима и разполага с неограничена мощ, но сега си помисли дали не се е заблуждавала. Биха могли да намерят смъртта си тук, без да научат къде е това „тук“…

— Срещнах препятствие — съобщи Играчката. — Не се тревожете.

Лесно е да се каже, безмълвно промърмори Джан. Играчката сякаш застана на опашката си и рязко се разлюля напред-назад. Пластмасовата кутия със сандвичи и термосът с кафе изскочиха изпод креслото и се заблъскаха в стените на кабината. Джан хвана Робин за ръката. Нещото явно се опитваше да махне Играчката от гърлото си или която и да беше част от своята анатомия, където заседна апаратът.

— Ще има силен взрив в относителна близост до нас — каза Играчката с влудяващо спокойния си глас. — Няма причини за безпокойство.

В този миг Играчката се разтресе така, че челюстите на Джан се затвориха с трясък, тя усети кръв в устата си. Беше си отхапала върха на езика. Извика и го изплю. Последва взривът, в такава „относителна близост“, че Играчката звънна като от удар с огромен чук. Болката се заби в ушите на Джан, за момент забрави прехапания си език.

Играчката се стрелна напред. Това, което покриваше сензорите, беше изчезнало, защото на екраните отново се появиха изображения, но Джан не разбираше какво вижда — някакви въртящи се облаци в черно и сиво.

— Измъкнахме се — съобщи Играчката.

— О къде? — с мъка извика Джан, болеше я от говоренето. — Фклюши на жвуково шканиране, да видим к’во штава!

Играчката се подчини незабавно и всички екрани се превключиха от визуални на преработени от компютъра звукови сигнали. Апаратът се движеше през нещо, което приличаше на разхвърляни буци плът. Джан се взираше стреснато в отминаващото голямо парче с изцъклено кръгло око.

— Я виж това — Робин посочи екрана, където постъпваха сигнали откъм задната част на Играчката.

Грамадно змиевидно туловище бавно се гънеше и обръщаше, потъвайки надолу. Беше толкова невероятно голямо, че звуковите скенери не улавяха края му, който се разплуваше в неясна мътилка. Там където трябваше да се намира главата, се полюшваха ленти разкъсана плът, приличаха на разцъфнало цвете. Играчката беше взривила главата на чудовището, за да се освободи.