Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 105

— Мислиш ли, че може да има хора вътре? — попита Робин.

— Съмнявам се. Всички Ашли стовариха на земята хората от корабите си. Като че ли само онази в „Господаря Монкалм“ не го направи. Но трябва да се уверим, преди нещо да предприемем.

Играчката съобщи:

— Радиовръзката е установена, Джан. Ще я прехвърля на твоя пулт.

От високоговорителя се чу познат глас:

— Ало, кои сте вие? Кои сте? Защо обикаляте около мен? Отговорете или ще ви пръсна на парчета. Мога да знаете!

Джан въздъхна. Смразяващ призрак от гласа на недорасло момиче, което е умряло преди векове.

— Здрасти, Ашли. Как си?

Кратка пауза.

— Кой е отсреща? Познавам гласа ти.

— Ашли, аз съм Джан. Помниш ли ме?

— Джан! — възкликна гласът. — Как няма да те помня! Ей, това е страхотно! Ти си ми дошла на гости!

Джан погледна Робин. Ашли май наистина й се радваше. Накрая се сети, че не тази Ашли все пак заряза нея и Робин насред пустошта.

— Да, дойдох да те навестя. Ъ-ъ-ъ, как прекарваш времето? — Още докато произнасяше въпроса си, той й се стори абсурден.

— О, горе-долу. Малко е скучничко. Самичка съм. И вече не мога да си приказвам с другите по радиото. Не знам защо. Тук сме само с Карл, а нали го знаеш каква досада е.

— Има ли някакви хора в кораба? — Джан едва не каза „живи хора“.

— Не, отдавна се отървах от тях. Не бяха интересни, пък и ми писна все да се грижа да преживеят.

Джан каза:

— Играчка, моля те, изключи микрофона — Пак погледна Робин. — Май е най-добре да я унищожим. Сега говори нормално, но сигурно това е само временно състояние. Не можем да я оставим да прави каквото си поиска с всички тези оръжия…

Той само кимна.

— Джан? Джан? Чуваш ли?

Джан нареди на Играчката да включи отново връзката.

— Да, чувам те. Ще ти дойда на гости.

— Ей, велика си!

Играчката спря обиколките и се насочи към „Ароматния бриз“.

— Прицели се в пункта за управление — заповяда Джан. — И скъси разстоянието колкото можеш, преди да стреляш, за да не използва лазерите.

Играчката се ускори.

— Хей, Джан? Какво правиш? Няма ли да кацнеш горе?

Джан не отговори. Играчката летеше устремно точно към малкия прозрачен мехур под огромния нос на въздушния кораб. Изстреля ракетата.

— Джан? Какви ги…

Ракетата се заби в целта и избухна. Мехурът изчезна заедно с голямо парче от корпуса. Ашли замлъкна.

Неуправляемият „Ароматен бриз“ започна да губи височина. Накланяше се надясно.

— Можем да си свършим работата докрай — промърмори Джан.

Играчката мина още веднъж по дължината на Небесния Господар и изстреля няколко ракети в корпуса му. Въздушният кораб се разтърси от взривовете. После една от газовите секции, пълна с водород, се възпламени. Джан гледаше бързо обхванатия от огъня „Ароматен бриз“ и си помисли, че за втори път през този ден изкупуваше вината си.

Жан-Пол изсмука до дъно съдържанието на чашата през сламката. Изпъшка и затвори очи. Айла го гледаше неспокойно. Лицето му изглеждаше още по-слабо, сякаш губеше и цвета си.

— Много ли те боли?

Той отвори очите си.

— Не, вече не е толкова зле — гласът му едва се чуваше — Последната инжекция ми помогна. Но сега по-неприятни са сърбежите под гипса. — Беше окован в гипс от врата до бедрата. — Слава Богу, поне ги усещам само оттук нагоре. — Той докосна гръдната си кост. От нея надолу беше парализиран.