Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 103

Тя въздъхна, хвана Робин за ръката и го поведе по улицата. Беше призрачно тихо, гъбичките, покрили стърчащите останки от града, заглушаваха звука от стъпките им. Нямаше нито птици, нито насекоми.

— Къде отиваме? — попита той.

— Искам само да направя малко поклонение, после си събираме пробите и си отиваме.

Учуди се, че нейният дом си стоеше наглед невредим под килима от гъбички, защото повечето сгради около него бяха изравнени със земята. Изгори с пистолета израстъците по входната врата, и двамата си запушиха носовете от мръсната миризма на горящите гъбички. Дървото отдолу беше изгнило, разпадна се още при първия ритник. Робин тръгна след нея и каза:

— Бъди предпазлива, всичко това може да се срути върху главите ни.

— Знам. Защо не ме почакаш отвън? Няма да се бавя.

— Не, ще остана с тебе — каза й той.

— Благодаря — доволно каза тя.

Бавно минаваше от стая в стая. Холът, стаята на майка й, нейната… кухнята.

В утрото на онзи последен ден тя се скара с майка си, защото Мелиса й даде малката бомба и заповяда да се предаде на Небесните воини, ако атаката им срещу Небесния Господар се провали. „Ти не си ми вече майка“, каза Джан накрая и Мелиса й зашлеви плесница. Всъщност това бяха последните думи, които размениха. Джан не можа да й се извини. Сега, във влажната стая с проядени от гъбичките мебели, тя каза меко:

— Мелиса… мамо… съжалявам…

Джан влезе в Играчката, за да вземе контейнера за пробите. Озадачи се, когато и Робин се вмъкна след нея. Обърна се към него, когато той се изправи пред вътрешния люк.

— Какво правиш? Нали ти казах, че аз ще взема контейнера.

Той се настани до нея на пилотското кресло. Макар че кабината беше разширена, за да се чувстват по-удобно двамата, все пак си оставаше тесничка.

— Остави засега контейнера. Трябва да се заемем с нещо по-важно.

— Така ли? Какво е то?

— Това — каза той, обви ръцете си около не я и я целуна, както й се стори, с истинска страст.

Тя се смая, въобще не се надяваше, но след изненадата започна да отвръща на ласките му. Телата им се преплетоха в креслото. Очакваше я още една много приятна изненада.

Тя леко се дръпна назад.

— Робин! Ти… Ти… си…

В тясната кабина те с мъка се освободиха от дрехите и се любиха трескаво. И след оргазъма Робин бързо си върна ерекцията. Пак се любиха, много по-бавно и с наслаждение. Джан си помисли, че това е най-хубавото й сексуално преживяване. С мъж.

— Ти се върна — прошепна тя, когато лежаха отпуснати на креслото.

След малко излязоха навън с контейнера и започнаха да събират проби от всички видове гъбички, които успяха да открият. Оставиха камшичното дърво за накрая. Джан пристъпи към него предпазливо, едва след като изгори пипалата, които забеляза. Робин стоеше малко по-назад, готов да стреля при първото движение на съществото. Но когато Джан заби свредела на апарата в обгореното стъбло, даже листо не помръдна. Дървото несъмнено беше мъртво.