Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 104
Джон Броснан
Джан изпита облекчение, когато най-после Играчката се издигна над площада. Сякаш се освободи от нещо тежко в себе си. Нещо, което притискаше душата й през всички изминали години.
— Сбогом — каза тя.
Минерва бързо се отдалечаваше зад тях.
Играчката се понесе с пълна скорост на юг към Небесния Ангел, който се намираше някъде в Южна Америка. Но бяха минали само няколко минути и Играчката се обади:
— Имам сигнал от радара. Голям летящ обект на осемдесет и три мили в югоизточна посока. Въздушен кораб.
Джан се спогледа с Робин.
— Небесен Господар — каза тя.
— Но нали си махнала всички Небесни Господари от небето над Северна Америка?
— Да. Значи това е някоя Ашли. Предполагам, че е по-добре да видим какво прави.
— Позволявате ли да вляза, капитан Вюшков?
Вюшков се обърна към него и кимна.
— Разбира се, братко Джеймз.
Майлоу се изтласка през люка. Помещението беше осветено от редиците екрани с данни. Мъже и една-единствена жена се бяха вързали около тях. Премествайки ръцете си по мрежата на тавана, Майлоу стигна до креслата на капитана и втория пилот.
— Всичко ли е наред? — попита той.
— Абсолютно — отговори Вюшков. — Летателната програма, която използваме, е древна, но и сега е също толкова приложима, както по времето на редовните полети между Земята и Караганда.
Майлоу надникна през един от илюминаторите. Земята го запълваше почти изцяло. „Връщам се у дома. След всички тези години се връщам у дома.“
— Как е Отец Шоу? — попита капитан Вюшков.
— Боя се, че състоянието му не се подобрява — каза Майлоу. — Опитвам се да го убедя, че трябва да взима успокоителни, но той отказва.
— Никога не бях виждал толкова уплашен човек.
— От безтегловността е. Не може да свикне. Същото стана и при полета ни от Белведере до Караганда. Може би след кацането на Земята ще се почувства по-добре.
— Знам, че е странно да си помисля подобно нещо — каза Вюшков, — но останах с впечатлението, че той се страхува от вас, не по-малко от безтегловността.
— Забавно хрумване — Майлоу се разсмя. — Но съвсем неоснователно. Вярно е, той не изпитва симпатия към мен, но няма никакви причини да се страхува от мен.
Вюшков завъртя креслото си и се взря в очите на Майлоу.
— Няма ли?
Майлоу му се усмихна. После каза:
— Обмислихте ли това, което ви казах?
— Нека не го обсъждаме точно сега — Вюшков кимна леко към втория пилот.
Майлоу се наведе напред и заби показалеца си към наближаващата планета. Приближи устни до ухото на Вюшков и прошепна:
— Един ден това може да бъде твое, синко.
Глава двадесет и пета
Петънцето на екрана бързо се превърна в Небесен Господар, за Джан беше лесно да го разпознае.
— „Ароматният бриз“ — процеди тя.
Събуждаше черни спомени. За военачалника Хорадо. За затворничеството на нейната любима Сирай в този японски въздушен кораб. Сирай не беше същата след мъченията си. Джан каза на Играчката:
— Установи радиовръзка, ако е възможно. Дотогава обикаляй кораба.