Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 104

Джан изпита облекчение, когато най-после Играчката се издигна над площада. Сякаш се освободи от нещо тежко в себе си. Нещо, което притискаше душата й през всички изминали години.

— Сбогом — каза тя.

Минерва бързо се отдалечаваше зад тях.

Играчката се понесе с пълна скорост на юг към Небесния Ангел, който се намираше някъде в Южна Америка. Но бяха минали само няколко минути и Играчката се обади:

— Имам сигнал от радара. Голям летящ обект на осемдесет и три мили в югоизточна посока. Въздушен кораб.

Джан се спогледа с Робин.

— Небесен Господар — каза тя.

— Но нали си махнала всички Небесни Господари от небето над Северна Америка?

— Да. Значи това е някоя Ашли. Предполагам, че е по-добре да видим какво прави.

— Позволявате ли да вляза, капитан Вюшков?

Вюшков се обърна към него и кимна.

— Разбира се, братко Джеймз.

Майлоу се изтласка през люка. Помещението беше осветено от редиците екрани с данни. Мъже и една-единствена жена се бяха вързали около тях. Премествайки ръцете си по мрежата на тавана, Майлоу стигна до креслата на капитана и втория пилот.

— Всичко ли е наред? — попита той.

— Абсолютно — отговори Вюшков. — Летателната програма, която използваме, е древна, но и сега е също толкова приложима, както по времето на редовните полети между Земята и Караганда.

Майлоу надникна през един от илюминаторите. Земята го запълваше почти изцяло. „Връщам се у дома. След всички тези години се връщам у дома.“

— Как е Отец Шоу? — попита капитан Вюшков.

— Боя се, че състоянието му не се подобрява — каза Майлоу. — Опитвам се да го убедя, че трябва да взима успокоителни, но той отказва.

— Никога не бях виждал толкова уплашен човек.

— От безтегловността е. Не може да свикне. Същото стана и при полета ни от Белведере до Караганда. Може би след кацането на Земята ще се почувства по-добре.

— Знам, че е странно да си помисля подобно нещо — каза Вюшков, — но останах с впечатлението, че той се страхува от вас, не по-малко от безтегловността.

— Забавно хрумване — Майлоу се разсмя. — Но съвсем неоснователно. Вярно е, той не изпитва симпатия към мен, но няма никакви причини да се страхува от мен.

Вюшков завъртя креслото си и се взря в очите на Майлоу.

— Няма ли?

Майлоу му се усмихна. После каза:

— Обмислихте ли това, което ви казах?

— Нека не го обсъждаме точно сега — Вюшков кимна леко към втория пилот.

Майлоу се наведе напред и заби показалеца си към наближаващата планета. Приближи устни до ухото на Вюшков и прошепна:

— Един ден това може да бъде твое, синко.

Глава двадесет и пета

Петънцето на екрана бързо се превърна в Небесен Господар, за Джан беше лесно да го разпознае.

— „Ароматният бриз“ — процеди тя.

Събуждаше черни спомени. За военачалника Хорадо. За затворничеството на нейната любима Сирай в този японски въздушен кораб. Сирай не беше същата след мъченията си. Джан каза на Играчката:

— Установи радиовръзка, ако е възможно. Дотогава обикаляй кораба.