Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 101

— По-внимателно — предупреди той. — Не рискувай безсмъртната си душа с обещания, които не можеш да спазиш.

— Но аз се заклевам! — викна Отец Шоу. — Нищо никому не ще кажа! Само ме пусни, моля те!

— Добре де, добре.

Отец Шоу зяпна. Майлоу видя, че зъбите му са твърде пожълтели. И личната хигиена на свещеника напоследък беше позападнала.

— Истината ли казваш? — прошепна Отец Шоу.

— Разбира се. Можеш да се върнеш в Белведере. Свърши каквото трябваше.

Отец Шоу изненада Майлоу, като сграбчи ръката му и я покри с целувки. Започна да вика задъхано:

— Благодаря! Благодаря! Благодаря!…

Не се знаеше докога може да продължи това, но Майлоу го потупа по рамото.

Свещеникът пак вдигна очи към него, бяха пълни със сълзи на облекчение.

— Да?

— Това беше майтап — каза Майлоу и му намигна. — Никога не бих те изпратил обратно в ужасната скука на Белведере. Ще дойдеш с мен, тъпако. Чудничко ще си прекараме.

С развеселено любопитство Майлоу наблюдаваше как лицето на Отец Шоу сякаш потъна навътре. Свещеникът закри очите си с длани, отпусна глава на масата и зарида. Майлоу се върна на леглото си. Пееше.

— „Сега отлитаме в безкрайна синева“…

Начинът, по който изкрещя името му, го спаси. Този вик би спрял и нападението на гигантско влечуго. Робин се закова на място точно в мига, когато дървото изплющя към него с пипало, движещо се с недоловима за окото бързина. Краят на пипалото изсвистя във въздуха там, където трябваше да се намира Робин, пропусна го на сантиметри. Той не го видя, главата му беше обърната към Джан, но усети раздвижването на въздуха и навреме рязко се изви към дървото, успя да види как пипалото се прибра. Джан насочи лъчевия пистолет и изкрещя отново:

— Назад! Назад!

Той заотстъпва несигурно. Джан стреля по стъблото. Лъчът се заби дълбоко, дървото се разтресе. Този път две пипала посегнаха към Робин, но той вече беше излязъл от обсега им. И също измъкна оръжието си. Натисна спусъка. Гърчовете на дървото се усилиха. Пипалата се мятаха лудо.

— Не спирай! — извика Джан.

В този миг видя, че земята около дървото започна да се вдига. Тъмна пръст изригна около стъблото, което се раздвижи. Нагоре. „Майко Богиньо!“ Джан осъзна какво ставаше пред очите й, но не можеше да повярва. „Дървото се опита да изтръгне корените си!“.

Стъблото димеше, двата лъча от пистолетите на Джан и Робин неспирно го насичаха. Големите извити шипове, на които нанизваше жертвите си, излязоха навън. Вече се виждаха корените в разхвърляната пръст. Но не бяха корени… по-скоро огромни мускулести крайници, завършващи с нещо като ръка или стъпало, всяка с по три широки заострени нокътя. Един, после още един от крайниците се протегнаха напред и се заби в земята. Съществото опитваше да избяга от враговете си. Джан премести лъча към „корените“, започна да ги реже. Дървото се разтърси, листата му зашумяха. Пипалата все така се мятаха наоколо. Внезапно се чу силен пукот, дървото се наклони към тях.

— Бягай! — викна Джан, но този път нямаше нужда да предупреждава Робин.

Беше видял опасността и спринтираше като обладан от зли духове. Тя също побягна.