Читать «Буря се надига» онлайн - страница 491

— Трябваше да отстраните Елайда в мига, в който чухте за пагубния й опит да плени Ранд ал-Тор. Трябваше да я отстраните, когато видяхте как нейната свадливост и дребнавост обърна Аджите една против друга. И трябваше със сигурност да я отстраните, когато тя отказа да направи необходимото, за да обедини отново Кулата, единна и цяла!

Огледа Сестрите една по една, взря се в очите на всяка. Никоя не издържа погледа й задълго. Най-сетне видя как срамът започна да проличава под маските им. Крайно време беше!

— Никоя от вас не посмя да й се опълчи — отсече тя. — И смеете да се наричате Съветът на Кулата? Вие, които бяхте толкова наплашени? Вие, които толкова треперехте от страх, че не можехте да направите каквото трябва? Вие, които толкова се бяхте въвлекли в своето дърлене и политиканстване, че не можехте да разберете какво трябва да се направи?

Погледна към Силвиана.

— Само една жена в тази зала пожела да се изправи и да защити онова, което знаеше, че е правилно. Само една жена посмя да се опълчи на Елайда и прие цената на това опълчване. И смятате, че доведох тази жена тук за отмъщение? Наистина ли сте толкова слепи, че да си въобразите, че ще накажа единствената личност в цялата Кула, която се държа достойно през тези последни няколко месеца?

Всички вече бяха навели очи. Дори Серин не искаше да срещне погледа й.

Силвиана вдигна очи към нея.

— Ти изпълни дълга си, Силвиана — заяви Егвийн. — И го изпълни добре. Стани.

Жената се изправи. Беше измъчена, с подпухнали от безсъние очи, и Егвийн подозираше, че й е трудно да се задържи права. Никой ли не се беше сетил да й донесе храна или вода в целия хаос през последните дни?

— Силвиана — заговори Егвийн. — Издигната беше нова Амирлин. И, колкото и да ме е срам да го кажа, това бе направено с увъртания, сходни с тези при издигането на Елайда. От седемте Аджи бяха представени само пет. За Синята знам, че щяха да ме подкрепят, ако бяха тук. Но на Червената не им беше даден шанс да огласят своето несъгласие или одобрение.

— Има сериозни основания за това, Майко — каза Силвиана.

— Може и да е така — отвърна Егвийн. — Но това само ще натовари царуването ми с напрежение между мен и Червените. Те ще виждат злонамереност там, където няма такава, а аз ще бъда лишена от силата на стотици жени. Жени, които ще са ужасно нужни.

— Но… не виждам как може да се преодолее това, Майко — каза искрено Силвиана.

— Аз виждам. Силвиана Бреон, искам да те имам за своя Пазителка на Хрониките. Нека не се казва, че съм презряла Червените.

Силвиана примига изненадано. Няколко Заседателки ахнаха, макар Егвийн да не забеляза кои са.

Взря се в очите на Силвиана. Съвсем доскоро тази жена я пердашеше по заповед на Елайда. Но сега Силвиана бе коленичила. Направила го беше, без да е нужна заповед. Приела беше властта на Съвета да издигне Егвийн. Дали приемаше самата нея?

Предлагаше й да тръгне по труден и опасен път. Червените можеха да приемат това като измяна. Какъв щеше да е отговорът на Силвиана? Егвийн благослови наум хитрината, която я предпази от потенето, иначе знаеше, че потта щеше да закапе по страните й.