Читать «Буря се надига» онлайн - страница 490

След като целунаха пръстена й, Заседателките се върнаха при столовете си. Оставаше още малко от церемонията, но важната част вече беше приключила. Егвийн беше Амирлин, призната и истинска, най-сетне. Толкова дълго бе очаквала този момент.

Сега бе моментът за някои изненади.

— Освободете затворничката от веригите — заповяда тя.

Войниците пред залата се подчиниха и на пода издрънча метал. Заседателките се обърнаха със смутени физиономии.

— Силвиана Бреон! — заяви Егвийн и се изправи. — Можеш да се доближиш до Амирлинския трон.

Войниците отстъпиха встрани и пуснаха Силвиана да влезе. Хубавата й червена рокля бе съсипана в затвора на Елайда. Черната й коса — обикновено стегната на кок — беше грубо прибрана на плитка и мръсна. Въпреки това скулестото й лице излъчваше ведро спокойствие.

Изненадващо, Силвиана коленичи пред Егвийн и тя наведе ръката си, за да целуне пръстена.

Заседателките гледаха объркани от това, че Егвийн е нарушила церемонията.

— Майко? — попита най-сетне Юкири. — Това ли е най-подходящият момент за даване на правосъдие?

Егвийн отдръпна ръката си от коленичилата Силвиана, извърна очи към Юкири, а след това бавно огледа една по една смълчаните в очакване Заседателки.

— Всички вие носите голям срам.

Айез Седай повдигнаха вежди и очите км се разшириха още повече. Изглеждаха ядосани. Нямаха право! Ядът им беше нищо пред нейния гняв.

— Това — каза Егвийн и посочи разбитата стена. — Всички вие носите отговорност за това. — Посочи Силвиана, която все още бе на колене. — Носите отговорност за това. Носите отговорност за начина, по който нашите сестри се гледат по коридорите, и носите отговорност за това, че позволихте Кулата толкова дълго да остане в разделение. Много от вас носят отговорност за самото това разделение преди всичко!… Вие сте срам. Бялата кула — гордостта на Светлината, силата, гарантирала стабилност и истина още от Приказния век — едва не беше разбита заради вас.

Жените я гледаха, потресени от думите й.

— Елайда… — понечи да отвърне една.

— Елайда беше луда и всички вие го знаете! — заяви Егвийн строго, изправена високо на подиума и взряна отгоре към тях. — Знаехте през тези последни няколко месеца, че в безумието си тя прави всичко, за да ни унищожи. Светлина, много от вас сигурно го знаеха още когато я издигнахте!

— Имало е глупави Амирлин и преди, но никоя не е стигала толкова близо до събарянето на самата Кула! — продължи тя. — Вие сте юздите на Амирлин. Вие сте тези, които трябва да я спрат да прави такива неща! Вие й позволихте да разтури цяла Аджа! Какво си мислехте? Как така позволихте Кулата да пропадне толкова много! И то когато самият Прероден Дракон крачи по земята!