Читать «Буря се надига» онлайн - страница 493

— Да, Майко — отвърна Силвиана. И добави по-тихо: — Подозирам, че ще се наложи да свиквам с много промени.

— Боя се, че да. Една от най-сериозните ще е необходимостта да изберем подходяща Наставничка на новачките. Такава, която ще може да се справи със стотици нововъведени — много от които не са на стандартната възраст. Вече съм започнала процеса на приемане за обучение на всяка жена, колкото и да е възрастна, която показва някаква дарба за преливане. Подозирам, че скоро Бялата кула ще се пръска по шевовете от новачки.

— В такъв случай ще обмисля предложения за бързо назначаване, Майко — отвърна Силвиана.

Егвийн кимна одобрително. Романда и Лелейн несъмнено щяха да се вбесят, щом разберяха за избора и на Силвиана, но колкото повече го мислеше, толкова по-доволна беше от себе си. Не просто защото Силвиана беше Червена, а защото бе наистина способна. Серин щеше да е добър избор, но мнозина щяха да видят в нейно лице наставничка на Егвийн и може би реалната сила зад Трона. Избирането на Синя щеше само да подсили разкола при сегашното състояние на Кулата. А освен това, с Амирлин, която е била от бунтовничките — никой нямаше да забрави скоро това, каквото и да казваше или да правеше Егвийн — излекуването на отношенията щеше много бързо да напредне, ако Пазителката е лоялистка.

Стигнаха до Големия площад от източната страна на Кулата. Беше пълен — според повелята й — с жени, строени по Аджи. Егвийн беше избрала това място заради високото стълбище и просторната площадка пред величествените врати. Беше съвършена позиция, от която да се обърне към множеството.

Освен това стълбището бе разположено между крилата, понесли най-големите щети по време на атаката. Източното крило все още димеше. Куполът беше рухнал. Едната стена бе пропаднала навътре. Но от тази гледна точка самата Кула беше сравнително невредима и нито един от зейналите пробиви не се виждаше пряко.

Егвийн видя и много лица по прозорците на долните етажи. Айез Седай и новачки. Явно, че освен към бунтовничките, имаше възможност да се обърне към мнозинството обитателки на Кулата. Направи сплит, за да усили гласа си. Не чак да закънти, но достатъчно, за да я чуят и онези вътре, и долу.

— Сестри — започна тя. — Дъщери мои. Издигната бях подобаващо на Амирлинския трон. Двете страни в този конфликт ме избраха. Двете изпълниха предписаните ритуали и двете ме приеха за своя Амирлин. Време е отново да се съединим… Няма да се престоря, че нашето разделение изобщо не се е случвало. Ние от Бялата кула понякога сме твърде напористи в желанието си да забравим онези факти, които не искаме да признаем. Този не може де бъде скрит, не и от нас, които го преживяхме. Ние бяхме разделени. Едва не стигнахме до война помежду си. Ние се опозорихме.