Читать «Буря се надига» онлайн - страница 492

Робърт Джордан

— За мен ще е чест, Майко — каза Силвиана и коленичи отново. — Истинска чест.

Егвийн въздъхна облекчено. Задачата й да обедини разделените Аджи щеше да е трудна, но ако Червените я приемеха като свой враг, щеше да е почти невъзможна. Със Силвиана на своя страна щеше да има посредник с Червените, които нямаше да се чувстват отхвърлени. Дано.

— Това време ще е тежко за Червената Аджа, Дъще — каза Егвийн. — Предназначението им винаги е било да залавят мъже, които могат да преливат, но според донесенията сайдин е прочистен.

— Все пак ще има злонамерени преливащи, Майко — отвърна Силвиана. — А на мъжете не може да се вярва.

„Някой ден ще се наложи да превъзмогнем това чувство — помисли Егвийн. — Но засега е достатъчно вярно, за да си остане.“

— Не казах, че предназначението ви ще изчезне, само, че може би ще се промени. Виждам големи неща за Червената Аджа в бъдещето — разширяване на хоризонта, обновление на целите. Радвам се да те имам до себе си, за да ми помогнеш да ги насочим.

Егвийн огледа Заседателките, които наблюдаваха ставащото смълчани и стъписани.

— Щях да заповядам всички да понесете наказание, ако не знаех, че поне някои от вас работеха зад кулисите, за да спрат рухването на Бялата кула. Не направихте достатъчно, но все пак направихте нещо. Освен това смятам, че наказанието, което често си налагаме, е нелепо. Какво е физическата болка за една Айез Седай?

Замълча и си пое дълбоко дъх.

— Аз също не съм невинна. Споделям отчасти вашия срам, защото при моята власт станаха тези бедствия. Взех страната на бунтовничките, позволих да бъда издигната от тях, защото това бе единственият избор. Но този избор все пак ми носи вина.

Огледа ги пак.

— Носете своя срам, Заседателки, но го носете с решимост. Не позволявайте да ви прекърши. Времето за изцеряване е започнало и вече няма никаква полза да сочим с пръсти. Вие се провалихте. Но сте единственото, което имаме. Ние сме единственото, което светът има.

Жените започнаха да вдигат глави.

— Хайде — каза Егвийн и тръгна през залата, а Силвиана тръгна до нея. — Ред е на бунтовничките.

Тръгнаха по коридорите, които все още миришеха на пушек и на места бяха засипани с отломки. Егвийн се стараеше да не поглежда петната от кръв.

— Майко — заговори тихо Силвиана. — Мога само да предположа, че вече имате Пазителка сред бунтовничките. И двете ли смятате да ни държите? — Напрегнатият й глас издаваше какво мисли за този необичаен обрат.

— Не — отвърна Егвийн. — Предишната ми Пазителка бе екзекутирана затова, че е от Черната Аджа.

Силвиана пребледня.

— Разбирам.

— Не можем да си играем с тези неща, Силвиана. Приех много важна посетителка малко преди… спасяването ми. Беше от Черната и ми издаде имената на други Черни сестри. Потвърдих всички от тях, които бяха сред бунтовничките Айез Седай с помощта на Клетвената палка.

— Клетвената палка?! — възкликна Силвиана.

— Да — отвърна Егвийн, щом заслизаха по стълбището. — Дадена ми беше последната нощ от съюзничка в Кулата. Знаеш ли, май ще трябва да преместим стаята с тер-ангреалите. И да пазим мястото им в тайна и с постоянна защита. Няма да мине много време и всяка Сестра с достатъчно сила ще знае сплита на Пътуването. Не бих изключила за много от тях, дори тези, на които вярвам, да се изкушават да си вземат „назаем“ по някой ангреал от време на време.