Читать «Буря се надига» онлайн - страница 482

Генералът я поведе към предните линии и Егвийн приготви сплит от Въздух в случай, че към нея бъде изстреляна някоя стрела. Сюан я погледна за миг, но не оспори тази предпазна мярка. Трябваше да е ненужна — стражите на Кулата никога нямаше да стрелят по Айез Седай, дори в конфликт като този. Същото обаче не можеше да се каже за Стражниците, а злополуките все пак се случваха. За Елайда щеше да е добре дошло, ако някоя случайна стрела пронижеше съперничката й в гърлото.

Речните камъни на настилката отстъпиха място на четвъртити блокове, докато преминаваха през евакуирания Дарейн, а те на свой ред — на мраморни плочи, водещи към моста Алиндер, величествено съоръжение от бял мрамор, което прехвърляше реката към Тар Валон. Тук беше онова, което Брин искаше да й покаже: от другата страна на моста, присвити зад барикадата от камъни и трупи, стояха бойци от Гвардията на Кулата с Пламъка на Тар Валон на табардите. Не можеше да са повече от хиляда.

Ударната сила на Брин наброяваше десет хиляди.

— Знам, че съотношението на силите никога не ни е спирало да щурмуваме — заговори Брин. — Но Гвардията може да изкара повече бойци, особено с набор на мъже от самия град. Съмнявам се, че са изкарали тези месеци в дялкане на пръчки край огнището и в спомени за славни времена. Ако Чубайн има малко ум в главата, щеше да е упражнявал ново попълнение войници.

— Тогава къде са? — попита Егвийн.

— Светлината само знае, Майко — отвърна Брин и поклати глава. — Ще изгубим хора, докато преодолеем тази сила, но не много. Ще е разгром.

— Възможно ли е сеанчанците наистина да са ги уязвили чак толкова?

— Не знам, Майко. Нощес беше лошо. Много огън, много мъртви. Но преценката ми за щетите е в стотици, не в хиляди. Може би Гвардията разчиства отломките и потушава пожарите, но все пак мислех, че ще съберат по-голяма сила, когато ме видяха да съсредоточавам хората си тук. Огледах ги тези момчета с далекогледа. Капнали са.

Егвийн гледаше замислено през реката. Лек ветрец духаше срещу течението и водата се накъдряше.

— Не оспорвате разумността на този щурм, генерале.

— Не е в навика ми да оспорвам заповеди, Майко.

— А съображенията ви по въпроса, ако ви попитат?

— Ако ме попитат? Ами, атакуването тактически е оправдано. Загубили сме Пътуването като предимство и щом врагът ни може да се снабдява, когато си поиска, тогава какъв е смисълът на една обсада? Време е или да се нападне, или да стягаме багажа и да си ходим.

Егвийн кимна. И все пак изпитваше колебание. Онзи злокобен дим в небето, осакатената Кула, наплашените войници без подкрепления. Всичко това нашепваше за нещо нередно.

— Колко можем да чакаме, преди да се наложи на всяка цена да започнете щурма, генерале? — попита тя.

Брин се намръщи, но не възрази на въпроса. Погледна към небето.

— Става късно. Един час може би. След това ще е много тъмно. При такова благоприятно съотношение на силите не бих добавил случайния фактор на нощната битка.