Читать «Буря се надига» онлайн - страница 484

Изненадващо, те се подчиниха на заповедта. Още девет жени застанаха пред барикадата и Егвийн ги огледа една по една.

— Десет Заседателки — каза накрая, върна далекогледа на Брин и освободи сплита си, за да не излъчи думите й. — По две от всяка Аджа, освен Синята и Червената.

— Това е обещаващо. — Брин потърка брадичката си.

— Е, може да са тук с искане да им се предам — отбеляза Егвийн. — Добре. — Подсили отново гласа си със сплита. — Какво желаете от мен?

— Дошли сме… — Андая се поколеба. — Дошли сме, за да те уведомим, че Съветът на Бялата кула реши да те издигне на Амирлинския трон.

Сюан ахна от изумление, а Брин изруга тихо под нос. Няколко войници замърмориха, че сигурно е капан. Но Егвийн само затвори очи. Смееше ли да се надява? Беше решила, че нежеланото й спасяване е дошло твърде рано. Но ако беше положила достатъчно добре основите, преди Сюан и Гавин да я отвлекат…

— А Елайда? — попита Егвийн, щом отвори очи и гласът й прогърмя над моста. — Нима сте свалили поредната Амирлин?

Другата страна отвърна с мълчание.

— Съвещават се — каза Брин. Беше вдигнал далекогледа.

Миг след това Андая заговори:

— Елайда до Аврини, а Ройхан, Бдителка на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинският трон… беше пленена при снощния набег. Местонахождението й е неизвестно. Предполага се, че е мъртва или негодна да изпълнява задълженията си.

— В името на Светлината! — Брин свали далекогледа.

— Заслужи си го напълно — измърмори Сюан.

— Никоя жена не заслужава това — обърна се Егвийн към Сюан и Брин. Неволно вдигна пръсти към шията си. — По-добре да беше умряла.

— Може да е капан — каза Брин.

— Не виждам как — отвърна Сюан. — Андая е обвързана от Клетвите. Не е в твоя списък на Черните, нали, Егвийн?

Егвийн поклати глава.

— Все пак се колебая, Майко — каза Брин.

Егвийн пак усили гласа си със сплит.

— Ще пуснете ли армията ми да влезе? Ще приемете ли другите Айез Седай да се завърнат в разбирателство и ще възстановите ли Синята Аджа?

— Предвидихме тези искания — каза Андая. — Ще бъдат изпълнени.

Последва тишина. Единственият звук бе плясъкът на водата в каменните брегове.

— Тогава приемам — заяви Егвийн през моста.

— Майко — промълви предпазливо Сюан. — Може да е безразсъдно. Може би трябва да поговориш с…

— Не е безразсъдно. — Егвийн освободи сплита, обзета от прилив на надежда. — Нима не искахме точно това? — Погледна накриво Сюан. — Освен това, коя си ти, че да ме поучаваш кое е безразсъдно? — Сюан наведе очи. — Генерале. Пригответе хората си за влизане в Тар Валон. И доведете Заседателките отпред. Пратете бегачи до лагера на Айез Седай с новината и се погрижете бойците ви по другите мостове да вдигнат обсадата.

— Да, Майко.

Егвийн си пое дълбоко дъх и подкара коня по моста. Сюан измърмори някаква рибарска ругатня и я последва. Егвийн чу и коня на Гавин зад себе си, а след това и тропота на ескадрон войници, подчинил се на отсечената команда на Брин.

Яздеше над водите, косата й с червените панделки се развяваше зад нея. Изпита странно усещане за нереалност, докато осъзнаваше какво са избегнали току-що. Чувството скоро се замени с удовлетворение и радост.