Читать «Буря се надига» онлайн - страница 481

Малката й свита подходи към бойните линии край село Дарейн. Пожарът в Бялата кула още тлееше, стълб пушек се виеше нагоре в средата на острова и загръщаше белия шпил. Дори отдалече раните, оставени от сеанчанската атака по зданието, се виждаха ясно. Черни дупки като петна от развала по здрава иначе ябълка. Кулата сякаш простена, когато Егвийн се загледа в нея. Толкова дълго бе устоявала, толкова много бе преживяла. Сега беше толкова дълбоко наранена, че ден по-късно все още кървеше.

Но стоеше. Светлината да я благослови, стоеше. Издигаше се високо, ранена, но крепка, и сочеше нагоре към скритото зад облаци слънце. Стоеше гордо й предизвикваше онези, които искаха да я прекършат, отвътре и отвън.

Брин и Сюан я чакаха в тила на войската. Несъразмерна двойка бяха двамата. Закоравелият в битки генерал с побелели слепоочия и неуязвимо като броня лице. Силен и твърд, като изсечен от камък. И до него Сюан, дребничка в светлосинята рокля, с миловидно лице, толкова млада на вид, че можеше да мине за внучка на Брин, при все че бяха почти на една и съща възраст.

Сюан направи полуреверанс от седлото, а Брин отдаде чест. В очите му все още се четеше тревога. Изглеждаше засрамен от участието си в спасяването, макар Егвийн да не таеше недоволство към него. Беше мъж на честта. Дори да бе тръгнал само за да защити безразсъдната Сюан и Гавин, трябваше да бъде похвален, че е опазил живота им.

Забеляза, че Сюан и Брин са много близо един до друг. Признала ли му беше най-после Сюан, че я привлича? И… у Брин вече имаше някакво познато изящество. Беше толкова смътно, че може би си въобразяваше някои неща, но съчетано с връзката между двамата…

— Взе ли си Стражник най-после? — попита я Егвийн.

Сюан присви очи.

— Да.

Брин изглеждаше изненадан и малко засрамен.

— Постарай се да я опазиш от неприятности, Брин — каза Егвийн, взряна в очите на Сюан. — Доста си ги имаше напоследък. Мисля си дали да не ти я дам за пехотинец. Вярвам, че военният ред може да е добър за нея и ще й напомни, че понякога подчинението стои над инициативата.

Сюан клюмна и извърна очи.

— Все още не съм решила какво да правя с тебе, Сюан — каза Егвийн по-тихо. — Но разпали гнева ми. И изгуби доверието ми. Ще се наложи да успокоиш първото и да спечелиш второто, ако искаш отново да си в кръга на най-доверените ми хора.

Обърна й гръб и погледна генерала. Той беше пребледнял. Може би от това, че усещаше срама на Сюан.

— Трябва да бъдете поздравен за смелостта, че сте й позволили да ви обвърже, генерале. Разбирам, че да бъде опазена от неприятности е почти невъзможна задача, но имам доверие във вас.

Брин се отпусна.

— Ще направя всичко по силите си, Майко. — След това посочи войнишките редици.

— Има нещо, което трябва да видите.

Подкараха по пълния с хиляди войници път. Сюан яздеше до нея и Брин, Гавин малко след тях. Лелейн и Романда останаха с другите Заседателки, след като Егвийн им махна с ръка. Новопридобитото им покорство се оказваше полезно, особено след като явно бяха решили вече да се надпреварват за одобрението на Егвийн. Вероятно всяка се домогваше да стане новата й Пазителка, след като Шериам вече я нямаше.