Читать «Буря се надига» онлайн - страница 480

— А какво щеше да ни каже според теб? — попита Егвийн. — Тази кражба нямаше да остане скрита задълго.

— Не знам, Майко. — Лелейн поклати глава. — Стражите казаха, че Шериам изглеждала… притеснена, когато е взела тер-ангреалите. Било е снощи.

При мисълта за последните признания на Шериам Егвийн стисна зъби. Кражбата на тер-ангреалите съвсем не беше най-стъписващата новина, спомената от нея. Елейн щеше да се вбеси. Оригиналният пръстен беше между откраднатите, а Егвийн се съмняваше, че скритото копие на Сюан ще свърши работа за модел. Той вече имаше недостатъци. Копия от него едва ли щяха да са по-съвършени.

— Майко — продължи Лелейн, по-тихо този път. — Ами… другото твърдение на Шериам?

— Онова за Отстъпницата в Бялата кула, предрешена като Айез Седай ли?

Лелейн и Романда продължиха да вървят мълчаливо, и двете загледани напред, сякаш мисълта за това беше особено плашеща.

— Да, подозирам, че е права — каза Егвийн. — Те проникнаха не само в нашия лагер, но и в аристокрацията на Андор, Иллиан и Тийр. Защо не и в самата Бяла кула? — Не добави, че книгата, на Верин потвърждаваше наличието на Отстъпница в Бялата кула. Струваше й се, че ще е най-добре засега да запази в тайна пълния размер на разкритията на Верин. — Но не бих се притеснявала чак толкова. След като превземем и обединим Кулата, Отстъпницата — която и да е тя — вероятно ще намери за по-благоразумно да се измъкне и да намери по-лесен обект за кроежите си.

Думите й като че ли не успокоиха особено Лелейн и Романда. Стигнаха края на лагера на Айез Седай, където ги чакаха коне, както и голяма група войници, и по една Заседателка от всяка Аджа — освен Синята и Червената. Синя нямаше, тъй като Лелейн бе единствената, останала в лагера. Причината да няма Червена бе очевидна. Отчасти и заради това Егвийн беше избрала да облече червено — дискретен намек, че в действието, което щяха да предприемат, трябва да са представени всички Аджи. Беше за доброто на всички.

Докато се качваше на коня си, Егвийн забеляза, че Гавин я е последвал, макар и на почтително разстояние. Откъде беше дошъл? Не бяха разговаряли от сутринта. Той също яхна коня си и когато тя излезе от лагера с Лелейн, Романда, Заседателките и войниците, продължи след тях на безопасно разстояние. Егвийн още не знаеше какво да прави с него.

Войнишкият лагер беше опустял. Палатките бяха празни, отъпканите от ботуши и копита проходи между тях — пусти. Егвийн прегърна Извора, готова със сплитовете, в случай че някой я нападне по време на ездата. Все още не можеше да разчита, че Елайда няма да използва портал, за да предотврати атаката. Вярно, лъжливата Амирлин щеше да е твърде заета с последствията от сеанчанското нападение. Но подобни очаквания — допускането, че е в безопасност — я бяха довели до плена. Тя беше Амирлин. Не можеше да се излага на риск. Беше обезсърчаващо, но разбираше, че е дошъл краят на самостоятелните й действия. През онези няколко недели можеше да я убият, вместо да я държат в плен. Салидарският бунт щеше да пропадне и Елайда щеше да продължи да е Амирлин.