Читать «Буря се надига» онлайн - страница 483
Робърт Джордан
— Значи изчакваме час — заяви Егвийн и се отпусна в седлото. Другите изглеждаха объркани, но замълчаха. Амирлинският трон беше казал.
За какво чакаше? Какво й подсказваха инстинктите? Мислеше за това, докато минутите бавно се точеха. По някое време осъзна какво я беше накарало да спре. Направеше ли се тази стъпка, връщане нямаше да има. Предната нощ Бялата кула беше пострадала. За първи път вражеска сила бе използвала Единствената сила срещу нея. Щурмът на Егвийн щеше да е още нещо за първи път: първият път, в който група Айез Седай е повела войски срещу друга група Айез Седай. Имало беше преди битки между фракции в Кулата. Сблъсъци между една и друга Аджа, довеждали понякога до кръвопролития, като случилото се след свалянето на Сюан. Тайните истории упоменаваха за такива събития.
Но никога враждата не се беше разпростирала извън вратите на самата Кула. Никога Айез Седай не бяха повеждали войски по тези мостове. Да направи това означаваше завинаги да се свърже с управлението й. Каквото и друго да постигнеше Егвийн, сигурно щеше да бъде засенчено от този ден.
Беше се надявала да донесе свобода и обединение. А се очертаваше война и покоряване. Ако трябваше да стане така, щеше да даде заповедта. Но искаше да изчака до последния възможен момент. Ако това означаваше един мрачен час под облачно небе, с цвилещи коне, усетили напрегнатостта на своите ездачи — нека.
Часът на Брин дойде й си отиде. Егвийн се поколеба още няколко минути — толкова, колкото смееше. Никакво облекчение не дойде от горките войничета от другата страна на моста. Само гледаха с отчаяна решимост иззад малката си барикада.
Егвийн се обърна с неохота, за да даде команда.
— Я! — Брин се наведе напред в седлото. — Това пък какво е сега?
Егвийн отново се обърна към моста. В далечината, едва видима, по пътя се приближаваше процесия. Прекалила ли беше с чакането? Подкрепление ли беше изпратила Бялата кула? Беше ли пожертвала живота на своите с упоритата си неохота?
Но не. Групата не беше от войници, а от жени. Айез Седай!
Процесията яздеше право към укреплението на Бялата кула. След миг една жена със сива рокля излезе пред барикадата, придружена само от един Стражник. Егвийн примижа, мъчейки се да различи лицето й; Брин припряно извади далекогледа си и й го подаде. Егвийн го взе, макар вече да бе познала жената. Андая Форе, една от новите Заседателки, избрана след разцеплението. Сива Аджа. Това подсказваше желание за преговаряне.
Сиянието на Силата обкръжаваше жената и Сюан изсъска, при което няколко от войниците наблизо надигнаха лъковете. Егвийн вдигна ръка да ги спре и каза строго:
— Брин. Никакви стрели, преди
— Свалете лъковете! — изрева Брин. — Кожата ви ще съдера! Чухте добре: никакви стрели!
Мъжете отново заметнаха лъковете на рамо.
Андая заплете сплит, който Егвийн не можа да различи, а след това прозвуча усиленият й глас.
— Желаем да говорим с Егвийн ал-Вийр. Тя сред вас ли е?
Егвийн направи своя сплит, за да усили гласа й.
— Тук съм, Андая. Кажи на другите с теб да излязат напред, за да мога да ги видя.
