Читать «Буря се надига» онлайн - страница 479

— Майко — заговори Лелейн, — Брин извести, че всичко за щурма е готово. Казва, че западните мостове са идеални отправни точки за атака, но предлага част от хората му да се прехвърли с портали зад редиците на Бялата кула. Пита дали ще е възможно.

Не беше използване на Силата за оръжие, но почти. Тънко разграничение. Но тънкото разграничение бе в същината на това да си Айез Седай.

— Кажи му, че лично ще направя порталите.

— Великолепно, Майко — отвърна Лелейн с вежлив поклон — съвършената, вярна служителка. Забележително колко бързо се бе променило отношението й към Егвийн. Трябваше да е осъзнала, че единственият й избор е да се прикрепи напълно към нея и да се откаже от опитите да си осигури власт. По този начин нямаше да изглежда двулична, а и може би щеше да си спечели висока позиция. Стига Егвийн да можеше да се укрепи като могъща Амирлин.

Добро допускане.

Само че промяната в поведението на Романда сигурно разстройваше Лелейн. Жълтата чакаше своя ред по пътя напред. Носеше рокля с цвета на своята Аджа, косата й бе прибрана в достолепен кок. Приклекна в реверанс, щом Егвийн стигна до нея, и хвърли много бегъл поглед към Лелейн, преди да застане отдясно на Егвийн, по-далече от Лелейн.

— Майко — заговори Романда, — разпитах за това, което ме помолихте. Не е имало никаква връзка с изпратените до Черната кула. Нито думичка.

— Това не ти ли се струва странно? — попита Егвийн.

— Да, Майко. С Пътуването трябваше вече да са се върнали и пак да са отишли. Трябваше вест да изпратят поне. Това мълчание е обезпокоително.

Обезпокоително, наистина. Още по-лошо: тази делегация включваше Нисао, Миреле, Фаолайн и Теодрин. Всяка от тези жени се беше заклела във вярност на Егвийн. Притеснително съвпадение. Заминаването на Фаолайн и Теодрин беше особено подозрително. Бяха заминали уж защото си нямаха Стражници, но Сестрите в лагера не ги смятаха за пълни Айез Седай… въпреки че никоя не смееше да го каже открито на Егвийн.

Защо точно тези четири от стотиците Айез Седай в лагера бяха включени в делегацията? Беше ли съвпадение? Вероятността изглеждаше нищожна. Но какво означаваше тогава? Дали някоя преднамерено беше изпратила верните на Егвийн? И ако беше така, защо не е изпратила Сюан? А може би беше дело на Шериам? Тя беше признала няколко неща преди екзекуцията, но това не беше между тях.

Тъй или иначе, нещо ставаше при онези Аша’ман. Трябваше сериозно да се заеме с Черната кула.

— Майко — заговори Лелейн, за да привлече отново вниманието й към себе си. Синята не погледна към съперничката си. — Имам друга новина.

Романда изсумтя тихо.

— Говори — подкани я Егвийн.

— Шериам не лъжеше — заяви Лелейн. — Тер-ангреал за сънуването ги няма. Всичките.

— Как е възможно това? — възмути се Егвийн и гневът неволно се прокрадна в гласа й.

— Шериам беше Пазителка, Майко — заговори бързо Лелейн. — Пазехме тер-ангреалите заедно, както е обичаят в Бялата кула, под охрана. Но… ами, какво основание е имала охраната да връща Шериам?