Читать «Небесният огън» онлайн - страница 614

— Спри — каза тя рязко. Ай-дам не се помръдна, но сякаш потрепера невидимо. Помисли си за стръкове черна коприва, които леко погалват другата жена от раменете до коленете. Могедиен потръпна и издиша на пресекулки. — Спри, казах, или ще направя нещо по-лошо. — Отместването престана. Могедиен я загледа боязливо, все още впила пръсти в нашийника на врата си и като че надигайки се на пръсти да полети.

Биргит — детето, което беше доскоро Биргит — стоеше пред тях и ги гледаше с любопитство. Нинив оформи образа за нея като за голяма жена и се съсредоточи. Момиченцето отново пъхна пръст в устата си и започна да оглежда играчката — лък. Нинив изпъшка ядосано. Трудно беше да промениш нещо, което някой друг вече е закрепил. А на всичкото отгоре Могедиен беше твърдяла, че може да направи промените да останат постоянни. Но това, което тя можеше да направи, пак тя можеше и да развали.

— Върни я, както си беше.

— Ако ме пуснеш, ще…

Нинив отново си помисли за коприва, и този път не за леко погалване. Могедиен засмука въздух през стиснатите си зъби и се разтърси като от силен вятър.

— Това — каза Биргит — беше най-ужасното нещо, което някога ми се е случвало. — Отново тя самата, облечена е пак в белия елек и широките панталони, но нямаше лък и колчан. — Аз наистина бях дете; но в същото време самата аз — истинската аз — бях като някаква измислица, рееща се в ума на това дете. И го знаех. Знаех, че само ще гледам какво става и ще си играя… — Тя заметна златната си плитка през рамо и изгледа Могедиен сурово.

— Как дойде тук? — попита Нинив. — Благодарна съм, нали разбираш, но… как?

Биргит изгледа за последно Могедиен с каменен поглед, след което разтвори елека си, бръкна под блузата си и измъкна усукания каменен пръстен.

— Сюан се събуди. Само за миг и не съвсем. Достатъчно, колкото да изръмжи, че си откъснала това от нея. След като ти не се събуди веднага след нея, разбрах, че нещо не е наред, затова взех пръстена и изпих останалото от онова, което бе забъркала за нея.

— Почти нищо не беше останало. Само утайката.

— Стигна, колкото да ме приспи. Вкусът е отвратителен, между другото. След това беше толкова лесно, колкото да намериш танцьорки с перца в Шиота. В известен смисъл беше почти както да бях все още… — Биргит млъкна и изгледа гневно Могедиен. Сребърният лък се появи в ръката й и колчанът — на бедрото, но в следващия миг отново изчезнаха. — Миналото си е минало, а бъдещето е пред нас — каза тя твърдо. — Не бях много изненадана, когато осъзнах, че сте две, които знаете, че сте в Тел-айеран-риод. Знаех, че другата трябва да е тя, а когато пристигнах и ви видях двете… Изглеждаше, че тя вече те е пленила, но се надявах, че ако я отвлека, ти би могла да измислиш нещо.

Нинив усети, че я жегва срам. Беше си помислила да изостави Биргит. Това беше всичко, което почти бе „измислила“. Мисълта се беше появила само за миг и тя веднага я беше пропъдила, но така или иначе, се беше появила. Каква страхливка беше само!