Читать «Небесният огън» онлайн

ПРОЛОГ

Падат първите искри

Елайда до Аврини а-Ройхан опипа разсеяно дългия шарф със седемте ивици около раменете си — епитрахила на Амирлинския трон — присядайки зад широката си писалищна маса. Мнозина щяха да я сметнат за красива на пръв поглед, но на втори щеше да им стане ясно, че суровостта върху лишеното й от възраст айезседайско лице не е плод на моментно настроение. А днес се долавяше и нещо повече, блясък на гняв в тъмните й очи. Ако изобщо някой го беше забелязал.

Тя почти не слушаше жените, подредени на столовете пред нея. Роклите им варираха във всички цветове, от бяло до най-тъмночервено, от коприна или вълна, според личния вкус на всяка от жените, но всяка от тях, с изключение на една, носеше своя официален шал с извезания в средата Бял пламък на Тар Валон и цветните ресни, известяващи от коя Аджа е. Айез Седай обсъждаха доклади и слухове за събития по света и се мъчеха да отсеят фактите от измислиците, мъчеха се да предрешат подходящите действия на Кулата, но рядко се сещаха дори да погледнат към жената зад масата — жената, на която се бяха заклели да се подчиняват. Но те не разбираха кое беше наистина важното. Или по-скоро разбираха го, но се бояха да говорят за него.

— Определено става нещо в Шиенар. — Думите принадлежаха на Данеле, крехка жена, която твърде често изглеждаше изпаднала в полудрямка, единствената Кафява сестра сред присъстващите. Зелените и Жълтите също така бяха представени с по една и никоя от трите Аджа не беше особено доволна от това. Сини липсваха. В момента големите сини очи на Данеле изглеждаха замислено вглъбени и тя сякаш не се интересуваше, че едната й буза е изцапана с мастило, а тъмносивата й вълнена рокля е много омачкана. — Има слухове за престрелки. Не с тролоци и не срещу айилци, въпреки че нападенията през Ниамхските проходи, изглежда, са се увеличили. Схватки между шиенарци. Необичайно за Граничните земи. Те много рядко се бият помежду си.

— Ако смятат да започнат гражданска война, избрали са подходящ момент — отвърна хладно Алвиарин. Висока, стройна, цялата в бяла коприна, тъкмо тя беше единствената жена без шал. Шарфът на Пазителка на Хрониките на раменете й също беше бял, за да личи, че е издигната от Бялата Аджа. Не от Червената, бившата Аджа на Елайда, както изискваше традицията. Белите винаги пазеха хладнокръвие. — Тролоците все едно че са изчезнали. Погибелта по цялото си протежение изглежда толкова спокойна, че две селянчета и една новачка спокойно могат да опазят Границата.