Читать «Небесният огън» онлайн - страница 638

Таланвор се приближи до тях. По челото му се стичаше пот, но той сякаш не обръщаше внимание на жегата. Господин Джил бърникаше под покрития си с метални дискове кожен елек, сякаш съжаляваше, че не може да го махне.

— Пред нас има ферми — каза Таланвор, — но тук едва ли някой ще те познае. — Мургейз се постара да срещне погледа му очи в очи; с всеки изминал ден й ставаше все по-трудно да извръща поглед, когато я погледнеше. — Още десетина мили и би трябвало да стигнем до Кормед. Там трябва да има сал и преди да се стъмни можем да се прехвърлим в Амадиция. Сигурна ли си, че искаш да направиш това, Мургейз?

Как само й произнесе името… Не. Позволяваше глупавите фантазии на Лини да я обземат.

— Взела съм решението си, Таланвор — отвърна му тя хладно. — Въпросите ти са излишни.

И смуши коня и той скочи напред. Ако искаше, Таланвор можеше да я догони. Тя щеше да намери съюзниците си там, където ги намереше. Щеше да се върне в Кемлин и горко на Гебрил и на всеки мъж, помислил си, че може да й отнеме трона.

И възсия над него Славата на Светлината. И донесе той на човеците Мира на Светлината. Държавите към себе си обвърза. В едно ги сля. Но в рани боляха сърцата раздрани. И което е било, се върна отново — в огън и буря, всичко разсякло на две. Че неговият мир… — че неговият мир… … беше мирът… … беше мирът… …на меча. И възсия над него Славата на Светлината.

Из „Слава на Дракона“

съставена от Меане сол Аелле,

Четвърти век

КРАЙ НА КНИГА ПЕТА