Читать «Небесният огън» онлайн - страница 612

— Нищо не ти остава, освен просто да им кажеш, че си видяла Могедиен — промърмори тя и дръпна плитката си толкова силно, че я заболя. — Светлина, те ще ме дадат на Фаолайн. По-добре да умра!

— Но като че ли ти харесваше да й шеташ.

Насмешливият глас дръпна Нинив от пейката като ръце, стиснали я за раменете. Могедиен стоеше насред улицата, цялата в черно, гледаше я и клатеше глава. С цялата сила, която събра, Нинив запреде щит от Дух и го метна между другата жена и сайдар. Беше все едно да сечеш дърво с хартиена брадвичка. Могедиен дори се засмя преди да си направи труда да й среже сплита, и то толкова небрежно, че все едно отмахна някое хапливче от лицето си. Нинив я гледаше като ударена с топор. След всичко да я докара дотук. Единствената сила — безполезна. Всичкият гняв, кипнал в нея — без полза. Всичките й планове, надеждите й — без полза. Могедиен не си направи труда да й отвърне на удара. Не си направи труд дори сама да й направи щит, за да я захлупи. Толкова голямо беше презрението й.

— Бях се уплашила, че си ме видяла. Станах малко непредпазлива, когато двете започнахте да се биете. С ръце и крака! — Могедиен се изсмя презрително. Запридаше нещо, лениво, защото нямаше причина да бърза. Нинив не знаеше какво е, но й се дощя да запищи. Гневът затлея вътре в нея, но страхът замъгли ума й, вкорени нозете и в земята. — Понякога си мисля, че сте твърде неуки дори за учене — и ти, и бившата Амирлински трон, и всички останали. Но не мога да позволя да ме предадеш. — Този сплит се изпъваше към нея. — Време е да те прибера най-сетне, изглежда.

— Стой, Могедиен! — извика Биргит.

Устата на Нинив зяпна. Наистина беше Биргит, такава, каквато беше преди, в късия бял елек и широките жълти панталони, с изкусно заплетена златна плитка, метната през рамо; сребърна стрела бе опната на сребърния й лък. Беше невъзможно. Биргит вече не беше част от Тел-айеран-риод, беше си в Салидар и пазеше да не би някой да намери Нинив и Сюан да спят посред бял ден и да започне да задава въпроси.

Могедиен беше толкова слисана, че потоците, които бе запрела, изчезнаха. Слисването обаче трая не повече от миг. Блестящата стрела полетя от лъка на Биргит… и се изпари. Лъкът се изпари. Нещо сякаш сграбчи Биргит, издърпа ръцете й право нагоре и я изтегли от земята. Почти моментално след това тя беше сгъната одве и стегната здраво за китките и глезените на една стъпка над земята.

— Трябваше да предвидя възможността да ми се появиш. — Могедиен обърна гръб на Нинив и се приближи до Биргит. — Харесва лп ти собствената ти плът? Без Гайдал Кайн?

Нинив помисли да прелее. Но какво? Кама, която можеше дори да не стигне до кожата й? Огън, който можеше и да не опари полите й? Могедиен знаеше колко безсилна е тя; дори не я поглеждаше. Ако спреше потока на Дух към спящата жена в кехлибара, щеше да се събуди в Салидар и да предупреди. Лицето й се изкриви до сълзи, щом погледна към Биргит. Златокосата жена висеше във въздуха и гледаше Могедиен с непокорство. Могедиен пък я оглеждаше като дърворезбар парче дърво.