Читать «Небесният огън» онлайн - страница 616

Думите се заизсипваха от устата на Могедиен.

— Ал-Тор е решил да тръгне срещу Рахвин. Днес. Тази сутрин. Защото смята, че Рахвин е убил Мургейз. Не знам дали наистина го е направил, или не, но ал-Тор вярва, че я е убил. Но Рахвин никога не се е доверявал на Ланфеар. Той на никого не се е доверявал. И защо да го прави? Той мислеше, че всичко може да се окаже капан, нагласен за самия него, затова постави собствения си капан. Разположил е предупредители из цял Кемлин, така че ако някой мъж прелее и една искрица, веднага ще го разбере. Ал-Тор ще влезе право в капана. Почти със сигурност вече е влязъл. Смятам, че се канеше да напусне Кайриен веднага след изгрев слънце. Аз нямам никакъв дял в това. Не е мое дело. Аз…

На Нинив й се прииска да я спре; избилият на капчици пот страх по лицето на жената беше достатъчен, за да й се догади, но ако трябваше на всичко отгоре да слуша и този умоляващ глас… Понечи да прелее, чудейки се дали ще е достатъчно силна, за да задържи езика на Могедиен, после се усмихна. Беше свързана с Могедиен и държеше контрола на връзката си. Могедиен изцъкли очи и млъкна. Нинив добави и тапи в ушите й, след което се обърна към Биргит.

— Какво мислиш?

— Сърцето на Елейн ще се пръсне. Тя много обича майка си.

— Знам! — въздъхна Нинив. — Ще плача с нея и всяка сълза ще е искрена, но точно сега трябва да се тревожа за Ранд. Смятам, че казва истината. Почти го усетих. — Тя хвана сребърната каишка под китката си и я разтърси. — Може би беше това, а може би беше въображението ми. Ти какво смяташ?

— Това е истината. Тя никога не е била много смела, освен когато е имала явно надмощие или е смятала, че ще го получи. А ти определено вкара в нея страха от Светлината.

Лицето на Нинив се сгърчи. Всяка дума на Биргит предизвикваше нов мехур на гняв в корема й. Никога не била много смела, освен когато имала явно надмощие. Това напълно описваше самата нея. Вкарала била страха от Светлината в Могедиен. Да, и когато го каза, беше убедена във всяка своя дума. Да издърпаш нечии уши, когато се налага, беше едно; да заплашваш с изтезание, да искаш да изтезаваш, дори и Могедиен, беше нещо съвсем друго. И ето че сега се опитваше да избегне това, което знаеше, че е длъжна да направи. Никога много смела, освен когато има явно надмощие. Този път мехурът на гнева бе посят от самата нея.

— Трябва да отидем в Кемлин. Аз поне. С нея. Както съм сега, не мога да прелея и колкото лист хартия да скъсам, но с ай-дам мога да използвам нейната сила.

— С нищо не можеш да въздействаш на будния свят от Тел-айеран-риод — отвърна тихо Биргит.