Читать «Небесният огън» онлайн - страница 597

Беше подписано просто „Моарейн“. Тя почти никога не беше използвала името на знатната си фамилия.

Предпоследния параграф той отново прочете внимателно. Беше разбрала по някакъв начин кой беше Ашмодеан. Това трябваше да е. Знаела беше, че един от Отстъпниците е тук, пред нея, и дори веднъж не беше мигнала. Разбрала беше също и защо, ако бе прочел думите й правилно. Той щеше да допусне, че в писмо, в което думите можеха да изчезнат и да се окаже празно, когато го остави, тя можеше да подходи направо и да каже това, което има предвид. Не само за Ашмодеан. За това как е разбрала това, което е разбрала в Руйдийн — нещо свързано с Мъдрите, освен ако не грешеше, а толкова шанс да разбере нещо от тях, колкото и от писмото — за Айез Седай — по каква причина бе споменала за Верин? И защо Алвиарин вместо Елайда? — и дори за Том и Лан. Не мислеше, че е оставила писмо за Лан; Стражникът не беше единственият, който вярваше в почистените рани. За малко да посегне да извади писмото до Том и да го отвори, но можеше да го е защитила също като неговото. Айез Седай и кайриенка при това, тя цялата се бе потопила в загадъчност и коварство до края. До края.

Беше знаела какво ще се случи и беше дошла, не по-малко храбра от който и да било айилец. Дошла да срещне смъртта си, знаейки, че я чака. Загинала беше, защото той не можа да се насили да убие Ланфеар. Не можа да убие една жена, затова беше загинала друга. Очите му се спряха на последните думи.

„Ще се справиш.“

Режеха като студен бръснач.

— Защо си седнал тук да плачеш сам, Ранд ал-Тор? Чувала съм, че за някои влагоземци е срамно да ги видят, че плачат.

Той изгледа с гняв Сюлин. Тя стоеше на прага в пълното си снаряжение — с лък на гърба, колчан на колана, кръгъл кожен щит и три копия в ръката.

— Аз не… — Бузите му бяха мокри и той ги избърса. — Горещо е. Потя се като… Какво искаш? Помислих, че всички сте решили да ме оставите и да се върнете в Триделната земя.