Читать «Небесният огън» онлайн - страница 596

Будката на началника бе каменна кутийка със сламен покрив, с лавици по стените, отрупани с тефтери, свитъци и документи, осветена от две лампи върху груба маса с шест печата за данъци и мита. Ранд затръшна вратата след себе си, за да спре любопитните погледи.

Моарейн мъртва, Егвийн ранена, а Лан го няма. Висока цена за Ланфеар.

— Жалей, да те изгори дано! — изръмжа той. — Тя заслужава поне толкова! Никакво чувство ли не ти е останало? — Но изпитваше преди всичко вцепененост. Тялото го болеше, но под болката — мъртвило.

Свил рамене, той напъха ръце в джобовете си и намери писмата на Моарейн. Измъкна ги бавно. Някои неща, над които да помисли, беше му казала тя. Напъха писмото до Том обратно и счупи печата на другото. Страниците бяха изпълнени гъсто със ситния, нежен почерк на Моарейн.

„Тези слова ще изчезнат мигове след като ръцете ти престанат да държат това — преграда, настроена за теб — така че внимавай. Това, че ги четеш, означава, че събитията край кейовете са се развили така, както се надявах…“

Той се спря вторачен и зачете по-бързо.

„Още от първия ден, в който стигнах в Руйдийн, знаех — това сега не бива да те безпокои; някои тайни принадлежат на други и аз няма да ги издам — че ще дойде ден в Кайриен, когато ще пристигнат вести за Мургейз. Не знаех какви ще са те — ако това, което чухме, се окаже вярно, то нека Светлината да е милостива към душата й; тя беше волева и упорита, с нрав на лъвица понякога, но въпреки всичко една вярна, добра и щедра кралица — но всеки път тези вести отвеждаха до кейовете на другия ден. Три разклонения имаше от кейовете, но ако четеш това, то значи мен вече ме няма, а също и Ланфеар…“

Ръцете на Ранд стиснаха страниците. Знаела го е. Знаела го е и въпреки това го доведе тук. Той набързо оглади смачканата хартия.

„Другите две пътеки бяха много по-лоши. По едната Ланфеар те уби. По другата те отведе и когато след това те видяхме, ти се наричаше Луз Терин Теламон и я обичаше всеотдайно.

Надявам се, че Егвийн и Авиенда са оцелели и не са пострадали. Както разбираш, не знам какво ще се случи в света след това, освен нещо дребно, което не те засяга.

Не можех да ти го кажа по същата причина, по която не можех да го кажа на Лан. Дори да имаше избор, не можех да съм сигурна кой път щеше да избереш ти. Мъжете на Две реки, както изглежда, са съхранили в себе си много от чертите на легендарните мъже на Манедерен, черти, споделени и от мъжете по Граничните земи. Казано е, че един тамошен мъж би приел да го намушкат с кама, но не и жена да пострада от ръката му, и би приел това за честна сделка. А не посмях да рискувам да поставиш моя живот над своя, бидейки уверена, че все някак ще отбегнеш съдбата. Боя се, че нямаше да е риск, а глупава увереност, както този ден със сигурност го е доказал…“

— Мой е изборът, Моарейн — промълви той. — Изборът беше мой.

„Няколко последни неща.

Ако Лан не е вече заминал, предай му, че това, което му направих, е за негово добро. Един ден той ще го разбере и, надявам се, ще ме благославя за това.

Не се доверявай напълно на никоя жена, която сега е Айез Седай. Не говоря само за Черната Аджа, въпреки че ти винаги трябва да си отваряш очите за тях. Бъди също толкова подозрителен към Верин, колкото си и към Алвиарин. Карали сме света да танцува под нашата песен цели три хиляди години. Трудно е да се прекърши този навик, в което се уверих, докато танцувах под твоята песен. Ти трябва да танцуваш свободен, а и най-добронамерената сестра ще се опита да поведе стъпките ти, както аз се опитвах някога.

Моля те, запази и предай писмото на Том Мерилин, когато го срещнеш. Има една дреболия, която някога му казах, която трябва да изчистя, за да дам мир на ума му.

И последно — бъди много нащрек също така и по отношение на господин Джайсин Натаил. Не мога да го одобря изцяло, но го разбирам. Навярно е било единственият начин. Но въпреки това внимавай с него. Сега той е същият човек, какъвто е бил винаги. Никога не го забравяй това.

Нека Светлината да те освети и закриля. Ще се справиш.“