Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 185

-      Не си пожелавай смъртта, Том. - И в този момент се чу изстъргването на метал в кожа, Том видя движение като мъгла, когато Фин извади паранга в посичане, което разцепи въздуха със свистене. Лазер прогори гърдите му, когато кръвта потече по дрехите му. Том извика и започна да пада, но Фин сграбчи с юмрук косата му и опря прясно окьрвавеното острие в гърлото му. Том чу ахвания и тревожни викове откъм старците. Йегър и Ърнст крещяха, опитваха се да стигнат до стъпалата, но Питър беше този, който се откъсна от пазачите си и тръгна напред.

-      Фин, не!

-      Мълчи, Питър! - каза Фин. През внезапния трептящ блясък на сълзите Том видя как главата на голямото момче отскача назад. От устата на Питър се изтръгна писък, докато той рухваше.

-      Н-недей! - успя да каже Том. Сърцето му препускаше. Топли капки кръв се стичаха по студения камък. Милиметър по-дълбоко и Фин щеше да среже кост. „Дръж се, Том! Ти можеш да издържиш. Само още няколко минути.“ От друга страна, ако Фин му срежеше гърлото, за него всичко щеше да свърши много по-скоро. Шест от едната страна, половин дузина от другата. - Остави го на мира! Битката ти е с мен, Фин.

-      Бием ли се? Не мисля. Погледни какво направи, докъде стигна и какво изстрада и ми кажи, че твоята битка е с мен. Не е ли със самия теб, Том?

-      Фин! - Йегър се напъна срещу мъжете, които бяха не по-малко стари, но много по-силни. - В името на Бога...

-      Бог напусна Рул много отдавна. Ти знаеш истинския въпрос, Йегър. Как може твоят бог да допусне някой като мен да съществува? Защото не прави грешка, Том! – Фин се изду пред очите му огромен и ужасен. - Може да мислиш, че си свършен, че си готов да умреш. Гарантирам ти, че не си. Тялото устоява, дори ако духът не може. Знам къде са артериите, какво наистина ти е нужно, за да оцелееш, как да направя така, че да издържиш много дълго време. Мислиш ли, че ти е нужно това? - Той изви острието, докато острият ръб докосна долната част на носа на Том. - Или клепачите, или устните, или пръстите? Тези ръце? Повярвай ми, не...

-      Спри! - внезапен ясен глас отляво на Том. - Недей!

„Какво? - През бумтенето в ушите си Том усети как умът му се бори да се измъкне от мъглата на новата болка. Над себе си видя главата на Фин да се обръща рязко, безцветните змийски очи внезапно се разшириха от шок... и беше ли това разпознаване? - Кой?“

-      Чакайте! - Бърз като светкавица Фин пусна Том при звука на приготвящите се оръжия.

Огромният магнум на Мели вече беше в ръката ѝ, когато хората на Фин заредиха. Пазачът до Пени се беше покачил върху каменния парапет, за да се прицели по-добре...

-      Не! - извика Фин. Наполовина извърнат, той забеляза пазача на парапета и скочи изненадващо бързо за старец, а окървавеният паранг вече замахваше. - Не стреляй, не...

Чу се пукот, мъжът стреля в същия момент, в който острието на Фин достигна дулото на оръжието. Стрелецът извика и се олюля, гърмейки напосоки, сетне изпищя силно, щом Фин прокара с паранга широка дъга през корема му. Струя яркочервена кръв оплиска камъка, когато пазачът стисна шурналия си стомах и се преви, падайки от парапета.