Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 183

-      Ами цигари? - това дойде от жената до Фин. - Нещо горящо? Точно така го направи последния път.

Ритача на бъбреци се смръщи.

-      Нищо такова. Щяхме да подушим горящ детонаторен шнур или цигари. Нямаше и С4. Само тези фалшивите. Сигурно е решил, че може да ни накара да се разтичаме да търсим истинската, за да спечели малко време на децата. Дори да беше опитал номера с цигарата, ние сме тук достатъчно отдавна, така че ако имаше бомба, щеше да е избухнала досега.

-      И всички щяхме да сме в ада, преди да сме разбрали, че сме мъртви - добави Фин без следа от ирония. Хвърли поглед през рамо. - Което съм сигурен, че ти би одобрил, Йегър.

-      Трябва ти моето одобрение ли? - Лицето на Йегър беше спокойно, но гладните му очи се взираха в лицето на момче, вдясно от Том. Той едва не беше получил удар, когато забеляза хлапето. За секунда беше помислил; „Боже мой, хванали са го, преди да може да се измъкне!“. Но косата на това момче беше по-дълга, почти до раменете. Нямаше прясна кръв по лицето или по косата му, нямаше огърлица от синьо-черни охлузвания, нито рани, нито ожулвания. Очите на това момче бяха тъмнокафяви, почти черни, и изобшо нямаше кръвоизлив. Крис беше слаб, но този Променен беше мършав, бузите му бяха хлътнали. Разбира се, едно много бременно момиче висеше на лявата му ръка.

„Саймън? - Което значеше, че момичето е Пени. Очите му отскочиха към едрия блондин с лудите червени очи и той забеляза призрака на сестрата в челюстта на брата и във формата на носа. - Това трябва да е Питър.“

При звука на гласа на Йегър Саймън се размърда, но без много енергия. Том познаваше този поглед. Хвърли едно платно през главата на хлапето, сложи му белезници, бутни го да клекне до стена от печени тухли и можеше да мине за заловен талибан. Фин беше пречупил Саймън, а ставаше дума за пречупване на чудовище.

Йегър също го видя. На Том старецът му приличаше на изтощено плашило без слама.

-      Няма да моля, Фин. - Йегър посочи към чакащата тълпа. - Ние направихме избора си.

-      Бързаш да умреш? Ще се удивиш колко упорито е тялото, Йегър. - Фин се обърна отново към Ритача на бъбреци.

-      Само оръжията му. - Мъжът подаде бравото на Джед и Глока. - За късмет, беше зает да ни заблуждава и не стреля. Няколко ножа също така.

-      Нещо не е както трябва. - Мели го изгледа косо, сивите ѝ очи бяха внимателни и подозрителни. Не приличаше на брат си освен по четвъртитата глава. - Той имаше узи.

-      Да, би трябвало да знаеш. Видях къде си сложила всичките ми неща от под поилката - каза Том, като осъзнаваше, че тревогата му личи. Опита се да се изпъне малко, но коремът му се стегна и думите излязоха като грухтене. Той притисна ръка до стомаха си. Задържа другата отпусната върху дясното си бедро, върху белега от куршума на Харлан, за да се предпази да не падне. През ума му се стрелна откачената мисъл как беше успял да събере комплект: белег отдясно, белег отляво. - Изгубих узито при експлозията в църквата.

-      Но не и главата си. - Дясната ръка на Фин почиваше върху перлената дръжка на револвера, показалецът му отмерваше времето с бавни, замислени „туп-туп-туп“. Като тиктакане при обратно броене. От лявото му бедро висеше паранг в кания. - Мели каза, че си умен. Чудех се дали си оцелял.