Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 214
Илса Бик
Още нещо, за което да мисли. Ако Вълка можеше да вижда през нея, дори само когато сънуваше, какво можеше да каже за емоциите? Мислите? Ами ако някак сега тя можеше да прави това, което Фин не можеше? Не да се носи на гърба на сигнал, а истински да приема такъв?
„Рискувай!“
Можеше ли да го направи? Тя усети нетърпението на чудовището, притиснало нос в стъклената задна част на очите ѝ. Трябваше ли? Това нямаше да е „чук-чук“. Щеше да е като в онзи момент на снега пред горящата къща при езерото. Но вместо Вълка да се опитва да преоткрие кой е бил, докато я гали по лицето, сега тя щеше да се пресегне към него като Мег Мъри, която напредваше през извънземните, за да намери брат си.
„Когато си на ръба, когато изборът е между безопасност и нещо, което може да е по-добро...“
Алекс събра сили, затвори очи и пусна филиз, една чудовищна люспеста малка ръка, да се протегне. Умът ѝ забибрира от усещането за припадък, който беше като скок... и тя вече беше зад очите на Вълка и можеше да види себе си - със спусната коса и с голи крака на сребристосинята перла на луната.
И после за момент - и само толкова - тя се пусна от себе си, доверявайки се на любовта и на силата си, позволи на вратата да се отвори достатъчно, за да забърше ума му с нерешителни призрачни пръсти и истински да усети момчето под чудовището. Тя ахна, когато гърдите ѝ се изпълниха с дълбока и горчива болка, със скръбта на Вълка, със самота и с копнеж.
Тя отвори очи. Чудовището ѝ не беше доволно да се върне - можеше да познае по спазматичното пърхане, - но то знаеше какво може да направи само. Във всеки случай тя беше заета. Трябваше да опита още нещо.
- Вълк, не искам да умреш, при положение че отново може да станеш Саймън. Ако мислиш, че може да си близо... - Тя извади половината „Бадемова наслада“, която беше запазила за почерпка, за да отпразнуват новата възможност. Наведе се, очите ѝ все още бяха вперени в момчето, свито в сенките, и вдигна съдържанието на кутийката.
Опаковката прошумоля. Изригна ухание на богат шоколад, на сладък кокос и на ароматен бадем. Движейки се внимателно, Алекс постави сладкиша върху опаковката му на земята между тях.
Защото, какво пък, понякога се чувстваш смахнато.
„Рискувай, скъпа! Поеми дълбоко дъх и...“
- Скачай, Вълк! - каза тя.
И тогава Алекс отстъпи назад и с Бък, седнал до нея на лунната светлина, зачака да види какво ще стане.
