Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 181

Висок, широк и в черно Фин също беше на площадката. Четвъртита жена с много голям пистолет стоеше отляво. Момче с тъмна коса - изменен Променен, целият облечен в бяло - се носеше отдясно като куче. Но този, когото видя след това, накара сърцето ѝ да се опита да изскочи от гърдите.

Тряскането бе дошло от вратите на кметството. Двама от мъжете на Фин влачеха някого - окървавен и пребит, - който все още се бореше истински, риташе и се дърпаше толкова, че още двама мъже се качиха по стълбите, за да помогнат. Един от тях удари затворника в корема много силно, бързо и жестоко, достатъчно лошо, за да го накара да се превие надве. Толкова лошо, че Алекс въпреки разстоянието между тях чу вика, който изскочи от устата му, когато рухна и падна на колене.

При този звук тя самата падна. Всичко си дойде на мястото, всички части - ранното предупреждение, защо децата ги нямаше, прелитащата миризма при кметството и тази бомба примамка, за която не беше мислила много, нещо толкова дребно, сякаш изобщо не беше там, - но трябваше да задържи скръбта си, защото имаше толкова много по-важни неща, за които да се тревожи, като да обуздава чудовището и да пази главата си да не гръмне.

Разбира се, той го беше направил, беше го оформил, беше се постарал да го направи толкова безупречно и перфектно, колкото беше възможно. Нещо, което да заблуди окото достатъчно дълго. Нямаше друг, способен на това. Трябваше да разбере от самото начало заради миризмата му - мускус и пушек, и подправки, толкова богати и сладки, и силни, - че това, което си беше казала, не е само пожелание.

„Било е истинско. Той е истински. Той е жив, той е...“ Ако не беше затиснала устата си с две ръце, сигурно щеше да извика името му.

Том.

„Боже мой!“

Бяха хванали Том.

120

Не беше излъгал Крис. Когато беше подготвил този нелеп план, имаше един съвсем здрав крак и един, който беше достатъчно силен, само леко куц. Беше се справил добре във времето. Но след атаката с РПГ-тата това се промени. Така че той сбърка сметките, не отчете разстоянието - колко далеч и колко бързо можеше да куцука на окьрвавен крак с парче желязо в него, който искаше да сс предаде. Много време му беше отнело, докато завърти колелото, докато се провре до огромния компресор на покрива и обратно, проверявайки два пъти дали всички външни вентилатори са затворени. Не трябваше да допусне миризмата на горяша термитна смес да се процеди навън. Направи го бързо, колкото можеше, но по времето, когато куцукаше отново около сградата и нагоре по стълбите, за да отиде в затвора, хората на Фин бяха почти преполовили плошада и той просто... замръзна. Като Крис на платото. Той беше погледнал и гледката на всички онези Променени го беше заковала на място за цели пет секунди. Три секунди в повече, както се оказа.