Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 182

Което не влизаше в плана. Отново първият принцип: покажи примамка, подлъжи врага, успокой го, че е в безопасност! Идеята беше да зареди примамките, да стартира запалителя, после да се върне при истинското нещо - онази задна стая, пълна с кутии пропан и нафта, с С4 и с домашно направения му АСДГ... и да не изпуска от очи Фин, докато чакаше термитната смес три етажа по-нагоре да разяде пода и да влезе във вентилационната тръба, където щеше да запали дългата змия на детонаторния шнур. Ако нещо се провалеше по пътя - например термитната смес не свършеше работата си или детонаторният шнур не се запалеше - или изглеждаше, че Фин се бави или е готов да си тръгне, Том само трябваше да изчака точния момент и сам да запали експлозивите. Така че нека Фин да открие фалшивите! Дори да подозираха, че е оцелял след църквата, Мели вече смяташе, че е прибрала всичките му материали за направа на бомби. Това беше целият смисъл от пъхането на малката торба под поилката на конете в стария им лагер. Примамките тук щяха да ги успокоят, че са били прави. Щеше да спечели на децата още малко време, а после „бум“!

Страхотен план! Който се скапа заради крака. Все едно, оказа се лош. Уплашените мъже са жестоки. Влитайки в сградата, те се натъпкаха в затвора, където той отчаяно се катереше по металните рафтове. Бяха нужни четирима, за да го свалят, и го направиха достатъчно яростно, та тилът му да пукне камъка. Все още усещаше топлия мокър език на кръвта по врата си. Дъждът от удари беше по-лош. Един особено сполучливо насочен ритник почти заби металната кама в лявото му бедро, а левият му хълбок - получател на обкован със стомана ботуш - пищеше. Имаше късмет, че не беше улучил бъбрека му. Единствената утеха? Очите на Том се плъзнаха по часовника на Джед. Ако приемеше, че пропорциите на счукания алуминий и гипсовата смес и сметките му са точни - след като беше експериментирал достатъчно с пожарогасителите, - а той беше почти сигурен, че са, имаше около... о, четиринайсет минути, за да се тревожи за това.

-      Намерихме го в затвора - казваше Ритача на бъбреци със стоманен ботуш, - при запасите с гориво. Опитваше се да запали тези, но те са фалшиви. Не знам точно, тесто или нещо такова.

-      Няма ли нищо? - Фин беше много по-голям, отколкото Том бе предположил, гледайки онази снимка; широк внушителен гигант, целият в обсидианово черно, с глава, която приличаше на издялана от камък. От друга страна, може би изглеждаше огромен, защото Том беше на колене. Леко зад дясното рамо на Фин беше застанало тъмнокосо момче в бяло, същото, което беше с него при взривената църква. След като вече беше близо, Том видя как дивите червени очи на хлапето го гледаха със зловещо трептящо внимание, напомнящо за наистина добре обучено куче, което чака команда.

-      Нито една бомба? - попита Фин Ритача на бъбреци.