Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 159

-      Разбира се. - Всички деца вече я гледаха и се усмихваха, сякаш тя им беше изнесла страхотно представление. Ели притисна момиченцето. - Наистина, нещата ще бъдат страхотни...

Някъде далеч назад се чуха два гръмовни тътена. Всички косъмчета по ръцете на Ели се изправиха. Тя ахна, изправи гръб и се обърна в посоката, откъдето бяха дошли, както и всички деца и кучета. Фургоните спряха да се търкалят, конете престанаха да тракат. И докато гората беше все още мрачна от разлагащите се сенки, цепнатини от ярка светлина се показваха между дърветата на изток. От юг Ели зърна къси ярки възглавници от пулсираща оранжева светлина.

-      О! - Ръката на Сара беше върху устата ѝ. До нея Лушън беше толкова пребледнял, че четината му изглеждаше като мръсотия. - О, Боже! - каза Сара.

Кучетата започнаха да лаят. Всички деца наоколо дърдореха:

-      Еха!

-      Какво беше това?

-      Видяхте ли това?

-      Това пожар ли е?

До лакътя ѝ белокосото момиче беше стиснало ушите си с длани и пискаше отново и отново:

-      Какво беше това? Какво беше това? Какво беше това?

-      Експлозии - гласът на елфчето се извиси над общата глъчка. - Като бомби.

„Том прави бомби.“ Тя трепереше. Толкова много страх и ужас се беше свил в тялото ѝ, че когато Мина внезапно изпусна един обезумял, яростен лай, Ели едва не скочи от фургона.

-      Мина, спри! - Извъртя се и зарови лице във врата на кучето, като не забеляза веднага, че то диво се опитва да се изтръгне. „Моля те, боже, не Том! Не Том, не...

-      Хей! Хей, вижте! - беше белокосото момиче. Гласът ѝ беше треперлив шепот, не по-реален от слаб бриз и толкова тих, че Ели беше единствената, която го чу. - Всички!

„Не искам повече да гледам. - Тя задържа главата си надолу. - Никога не става по-добре. Всички умират.“ Когато Мина внезапно изръмжа, Ели погледна нагоре и каза:

-      Не, Ми...

И спря.

Всички останали, всички освен вече ръмжащите кучета и белокосото момиче, все още се взираха назад, откъдето бяха дошли, и всички говореха наведнъж. Много деца бяха започнали да плачат, въпреки че над врявата тя помисли, че чува гласа на стария доктор да се носи от фургона на Джейдън:

-      Какво има, Дейзи? Къде? Джейдън, синко, мисля, че загазихме. Мисля...

„О, боже, мисля, че е прав.“ Кучетата им и малкото момиче бяха обърнати към дърветата отляво. Момиченцето беше толкова ужасено, че беше спряло да плаче. Едва смеейки да диша, Ели извърна очи на запад, далеч от новия ден...

И видя сковани силуети да се плъзгат иззад дънерите на дърветата. На тази лоша светлина можеше да бъдат сбъркани за стълбове на ограда. Или за мъртви дървета.

Само че стълбовете не мърдаха. Дърветата нямаха ръце или крака.

Или зъби.

112

Миг след предупредителния вик на Том светът хльцна. Нещо изрита Крис в гърба. За кратко имаше усещането, че профучава през въздуха. После нямаше нищо - нито удар, нито сънища този път, нито кошмари, вероятно защото беше жив. Но времето се наклони, а той имаше чувството, че е в наистина стар филм, на който липсваше средната ролка и историята се губеше.