Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 157

-      Всичко е наред, Грег - каза Лушън, а тонът му беше като на момче, едното око на което гледаше наблюдателя на детската площадка, а другото хлапето, чийто задник иска да срита.

-      Да, предполагам, че затова фургонът ви спря - отвърна Грег по един невпечатлен начин, който накара Ели да прехапе бузата си, за да спре кикота. Грег хвърли поглед към момичето. - Сара?

-      Казах, че ние ще се справим. - Вдигайки се на крака, Лушън стъпи на платформата, избутвайки клоните, за да мине през кучета и деца. Извисявайки се над Ели като гигант убиец, Лушън мушна с пръст гърдите на Грег. - Това е моят фургон. Това хлапе има пушка, аз я искам, а ти не командваш тук, Грегчо.

-      Успокой се, Лушън! - Сара приличаше на шибнато кутре. - Момчета, нека се оправим с това и да тръгваме, става ли?

-      Но пушката е със спуснат предпазител, нали? Така че къде е проблемът? - попита Грег.

-      Да - каза Ели. Този Грег ставаше. - Ако се озовем в беда, ще ни трябва всяко оръжие, което имаме.

-      О, глупости! - изгрухтя Лушън. - Ако попаднем в беда, двайсет и вторият калибър на малкото момиченце няма да ни спаси задниците.

-      Добре - изстреля Ели. - Тогава, щом няма да спасявам твоя задник, имаш ли нещо против да опазя моя? - Това накара всички отново да се срьчкат с лакти и да зашепнат. „Не ми пука. Вие не сте мои приятели.“ Тя се намръщи към Лушън. - Какъв ти е проблемът?

-      Много добър въпрос - каза Грег.

-      Грег - изръмжа Лушън, - не ме притискай, човече!

-      Или какво? Ще ме убиеш сега? Ти вече имаше такава възможност - напомни Грег.

-      Тя трябва да я даде - белокосото момиче внезапно изписка с онзи фъфлещ и напевен тон, който всички деца знаеха: ,Добре, но не обвинявай мен!“. Трябваше да е на колко? На шест? Момичето стискаше парцалена кукла с морави къдрици. - Моята мама каза, че пушките убиват хора.

Около половината деца закимаха важно, но трио момчета свиха рамене, а едно подобно на елф по-голямо момче с големи уши каза:

- Не виждам защо е толкова важно. Иска ми се аз да имах пушка.

-      Грег! - каза Сара, все още с изнервения поглед на ударено кутре. - Това няма да промени станалото.

-      Ти не беше заключена в килия, Сара - каза той, но гледаше към Лушън. - Не беше оплювана и удряна. Не си чистила парчета от мъртво хлапе от пода на църквата и не си изгребвала конски лайна с голите си ръце.

„Леле!“ Нищо чудно, че Крис беше напуснал Рул. Както се гледаха Грег и Лушън, тя имаше ужасното усещане, че на нито един от тях не му трябва извинение.

Гласът от килера: „Не създавай проблеми, Ели!“.

-      Добре. Виж, давам я! - Вбесена, гледаше как Лушън махна патрона от гнездото, после изпразни пълнителя на савиджа.