Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 160

Следващото нещо, което осъзна, беше, че лежи по лице, а ръцете му дращеха да се заловят за нещо. Крис сляпо си проправяше път през все още съскащите отломки от разцепено дърво, усукан метал и стопено стъкло. В далечината чу църковната камбана да бие „бим-бам“ като тревога. Кога беше започнало това? Въздухът кипеше от писъци и стонове. Някой крещеше:

-      Kaквo, кaквo, кaквo, какво?

Много по-близо някой стенеше. След още една секунда той разбра, че стоновете бяха негови. Вкуси кръв в гърлото си. Парещото му лице беше мокро от стопен лед и сняг, но ръката му беше червена и той си помисли: „Виждам това, виждам цвят“.

Защото имаше светлина.

Време, време... колко беше минало? Светът беше едновременно ярък и мрачен. Пулсиращи черни облаци пушеха по небе, което беше синьо над главата му и по-светло тюркоазено на изток от първите спици слънчева светлина. Въздухът смърдеше на изгорели газове, горящо дърво, обгорен метал и прегоряло неделно печено. „Тези облаци... пушек...“ Редките борове на това плато бяха като факли. Зад и вдясно от него идваше пукането и прашенето на още един, по-голям огън.

„Трябва да се махна оттук.“ Претърколи се и погледна към кулата на около трийсет метра. Бяха останали само изкривена развалина от скелетни подпори и стълба, която не водеше никъде. Един кон - този на Джарвис - беше долу, коремът му бе разпран кратер, пълен с разкъсани вътрешности. Нощ, неговият червеникавокафяв кон, беше още на крака. Сиво-кафявата кобила на Том беше сред дърветата. С една ръка, притисната към главата, и друга, стиснала пушката, един мъж залиташе и крещеше:

-      Какво, какво, кaквo, какво?

-      Джарвис? - Крис се изправи, олюлявайки се, закашля се и изстена отново, когато пукнатите му ребра пратиха кинжали през гърдите му. - Джарвис, къде е Том, къ...

-      Тук. - Отдясно до него купчина мрежа се помръдна. Крис видя първо дулото на бравото, все още в калъфа си, а после Том на ръце и колене, борещ се е купчина отломки.

„Ъх-ох!“ Крис се заклатушка и издърпа мрежата и счупените парчета дърво. Сърцето му се обърна, когато видя металния шип, който стърчеше от звезда от кръв и разкъсан плат високо на лявото бедро на Том, точно под хълбока.

-      Колко е зле?

Крис се смъкна на колене. Протегна ръка, после я дръпна обратно. Боеше се да не влоши положението.

-      Не знам. Но не мисля, че е дълбоко. Не изглежда счупено и не пулсира. Помогни ми! - Том потисна стон, когато Крис подложи рамо и го вдигна.

-      Боли адски - каза. Лицето му беше изкривено от болка.

-      Можеш ли да вървиш? Да яздиш?

-      Да. - Съскайки, Том направи една пробна накуцваща стъпка, а после друга. - Ще успея. И двамата имаме късмет, че не сме мъртви от налягането... - Той спря, подуши, после каза: - О, мамка му!

-      Какво? - попита Крис, но Том вече се накланяше към края на базалтовата плоча. Избликна пушек като издишване на подземен дракон някъде точно отдолу. Трепвайки с всяка стъпка, Крис го настигна и се хвърли долу. В тишина огледаха кратера и Крис си спомни как взривът беше изравнил всички тези дървета. Не беше толкова лошо, но беше близо. Горящият абатис изглеждаше така, сякаш бе смазан от гигантски ботуш. Близките дървета бяха рухнали. Можеше да види къде снегът беше изпарен мигновено от жегата.