Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 158

-      Заповядай! - по цялото лице на Лушън се беше разляла голяма гадна самодоволна усмивка. Пъхайки патроните в джоба си, той й върна пушката. - Като стигнем, закъдето сме тръгнали, можеш да си получиш патроните об- ратно. И Грег? - Лушън тръгна към капрата. - Благодаря за загрижеността, човече. Сега върви се шибай!

-      Лушън! - каза Сара.

„Изобщо няма да живеем в една и съща ферма.“ Вероятно нямаше да ѝ върне патроните. Ели се обърна и се пресегна да докосне крака на Грег.

-      Той е идиот, нали?

-      Чух това - обади се Лушън.

-      Да. Ама... сериозно - каза Грег с перфектно празно лице.

Тя едва не избухна в смях.

-      Не исках да ти създавам неприятности.

-      Не си. Не се тревожи за това! - рече Грег, но не се усмихна. Когато Сара шляпна юздите и фургонът им тръгна, той ги остави да го подминат. - Ще се видим после.

Добре, значи Грег ставаше. „Но все още искам Том да беше тук. Крис също. Искам да си ида у дома. - Прокарвайки ръка през очите си, тя се смъкна в парката си и зарови брадичката си под ципа, докато яката не застана над носа ѝ, а после се взря в ботушите си. - Искам тате и дядо Джак, и Том, и Алекс.“ Кучетата се бяха успокоили, но Мина продължаваше да бута брадичката си в скута на Ели.

-      Престани! - каза тя, избутвайки животното. - Добре съм.

-      Наистина е по-безопасно - каза белокосото момиче. - Моята майка...

-      Да, но твоята майка е мъртва, както и моята, така че млъкни! - още щом думите изскочиха, тя се сви и гласът от килера изкрещя: ЕЛИ!

-      Това не беше мило - каза елфчето.

-      Знам. - Вдишвайки дълбоко, тя се обърна към момиченцето. - Съжалявам! Това беше злобно.

-      Ммм-ммм. - Очите на момичето бяха влажни сини езера. Устните ѝ, нежни като розови венчелистчета, потрепериха, когато зарови лице в разрошената коса на куклата си.

Щеше ли да се научи някога да си държи голямата уста затворена? Ели положи пушката долу и сложи ръка около повдигащите се рамене на детето. За нейно учудване, сълзите, които беше задържала, потекоха и по нейните бузи.

-      Не плачи! Понякога просто откачам.

-      Аз откачам през цялото време - каза елфчето.

-      Липсва ми мама. - Белокосото момиче използва косата на куклата, за да обърше сълзите си. - Все чакам нещата да се оправят, но те не се оправят.

-      Ще се оправят - каза Ели, опитвайки се да заглуши цяла купчина протести. Дядо Джак винаги казваше да гледа от добрата страна, само че накъдето и да се обърнеше, беше все още тъмно, дори в средата на деня. „Ангажирай ума преди езика“, бе казвал баща ѝ. - Спомняш ли си колко ужасно беше всичко в началото, когато всичко полудя?

-      И сега все още е лошо - каза едно от ръчкащите се момчета. Другарчетата му кимнаха.

-      Не и там, където отиваме. Имаме крави и овце, а има и езера. Хана знае за растенията, а аз ловя много риба.

-      Ловиш риба? - Елфчето изглеждаше впечатлено. - Мога ли да дойда?

Твърде късно си спомни за Илай и Рок все още някъде там, долу. „Никога няма да ловя риба отново там.“ Но на глас каза: