Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 161

„Четирима мъже, две РПГ-та.“ Очите на Крис огледаха останките. Краката лесно се разпознаваха, както и разполовените торсове и... и...

-      Г-глави - не беше имал намерение да каже нещо. Просто излезе. Главите бяха ясно различими. Няколко изглеждаха като билярдни топки, само че без бялото - без кожа, без коса. Други се бяха разпукнали като орехи, за да освободят червена и розова киша. - Том, виждам...

-      Да. Хайде! - Том се обърна и закуцука бързо към дърветата. - Загубихме много време. Скоро ще бъде съвсем светло. Трябва да стигнем в града преди Променените. Джарвис! - Том повика стареца, който още се въртеше в кръгове. - Хайде, трябва да...

-      Kaквo? - Джарвис се завъртя толкова бързо, че от устата му излетя храчка от пяна. Очите му, пурпурни от спуканите капиляри, подскачаха в гнездата си. Кръв се процеждаше от носа му и от едното ухо. Дръпна предпазителя на пушката си. - Стой далеч от мен, стой далеч!

-      Хей, хей, хей! - Том вдигна двете си ръце. - Джарвис, успокой се, човече! Трябва да вървим, Променените...

-      Кои? Какво? - изкрещя Джарвис. - Kaквo, кaквo...

-      Какво му е? - попиша Крие.

-      Вероятно ударната вълна. Обърква някои хора. Джарвис - опита отново Том, - чуй ме, човече! Всичко е наред, но трябва да тръгвате, трябва да... - Внезапно Том се вцепени и се обърна към платото и димящата кула.

-      Какво? - попита Крис. - Какво... - И тогава през прашенето на пламъците той също го чу. Рязкото чупене на храсти, удрянето на ботуши по камък.

Дълбоко в пушека нещо се движеше. Нещо... тъмносиньо. За един объркващ момент Крис помисли, че пушекът се събира, променя цвета си, става на якета и джинси, а после осъзна, че това, което вижда, бяха Променени - много, прииждащи нагоре по хълма само на трийсетина метра, материализирайки се като нашественици, телепортирани от далечна планета.

-      Крис! - Том стисна с ръка рамото му и дръпна. - Хайде! Не гледай, просто тръгвай!

„Боже мой!“ Крис беше парализиран, прикован на място. Джарвис отново крещеше:

-      Kaквo, кaквo, кaквo...

А Крис мислеше: „Не знам, не знам, не знам...“

-      Крис! - Том го завъртя толкова бързо, че Крис трябваше да стисне ръцете му, за да се задържи на крака. - Казах да не ги гледаш. Качвай се на коня си, Крис! Качвай се на коня си сега!

-      Д-добре - изпъшка. И тръгна в препъващ се бяг. Плътно зад него Том го подканваше. Хванал юздите на коня си, Крис се опита да скочи на седлото, но краката му не работеха. - Хайде! - чу се да се моли. - Хайде, хайде, хайде...

Чуваше ги: ботуши разместваха останките, ритаха парчета дърво, хрущяха върху стъкла. „Звукът се засилва. - Гърбът му настръхна. - Приближават, не гледай, не гледай, недей!“ Но после хвърли поглед... „тъпо“... и нокти на ужас стиснаха сърцето му. Променените - толкова много, твърде много - се разгръщаха, изпълваха платото и напредваха право към тях.