Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 155

Ритник от болка, огнено кълбо зад очите ѝ. Дълбоко в ума ѝ чудовището се огъна, събуди се и тя усети как се разтяга и как се опитва да отвори онази кутия. Алекс примигна и сякаш затворът на камера внезапно се отвори и се появи едно трето око...

...Тя отново е зад тези очи, в това тяло, за което започваше да мисли, че може да е на момче, и в сърцето на онова „давайдавай, вървивърви“. Високо на кон, облечена в бяло, Червената буря отляво, а другият крещеше: ДАВАМДАВАЙДАВАЙ, ПУСНИ МЕ. Тихо се спускаше по разкъсания сняг, движеше се с „давайдавай, вървивърви“ на Червената буря, вдишваше миризмата на зряло месо, то иска, той иска, тя жадува. Напред са далечният хълм и скованите очертания на кула...

... после преместване...

... в и през много очи...

... блещукане...

... и вече още по-близо... „давайдавай, вървивървивървивърви“... тя гледа през оплетена завеса от сплъстена коса. Това тяло е на друго момче, подлудяло от аромата на сол и месо, на плячка право напред и отгоре на оня хъам, в кулата... „вървивърви, давайдавай”... искам, искам, искам, нуждая се... „давайдавай, вървивървивър.

Две боботещи „бум“ внезапно отекнаха като далечна гръмотевица. Някои от децата изпискаха стреснато. Връщайки се рязко зад очите си, Алекс видя две немощни жълтооранжеви свещи да се стрелкат към калаеното небе на север. Пламъците бързо избледняха, погълнати от далечния приближаващ ден отляво на нея и от блясъка на луната на западния хоризонт.

„Онази кула.“ Там се беше фокусирало промененото момче - кулата и мъже. Месо.

-      Върви, Алекс! Късмет! - каза Люк. - Ще се оглеждаме за теб. Върни се!

Тя искаше да каже, че ще го направи, но всички тези думи заседнаха в гърлото ѝ.

-      Пазете се!

После пришпори коня си и отпраши в галоп към Рул, а Бък побегна след нея.

110

Том изгуби десет минути да събере нещата. Дотогава Джарвис беше на земята, а Крис слизаше по последните стъпала. На крайната площадка, на около шест метра от земята, Том обърна разтревожено поглед назад. Онези мъже трябва да бяха до тях или много близо. Един бърз кон можеше да покрие много разстояние за нула време. И все пак... Оглеждайки с бинокъла полето през пролуки между дърветата, той видя, че бяха слезли от конете. Може би - той задьвка долната си устна - осемстотин метра? Работят по...

-      Том? - Крис точно отдолу. - Какво има? Виждаш ли нещо?

-      Да, но са с гръб към мен. Не мога да кажа какво... - Когато един облак най-после се дръпна настрани, за да окъпе полето с лунна светлина, той вдигна бинокъла. - Защо да праща само четирима...

-      Том? - гласът на Крис беше рязък. - Какво...

-      О, господи! - Тревогата сряза корема на Том, когато най-после разбра. Двама мъже бяха коленичили и той вече можеше да види какво крепяха на раменете си. - РПГ! - Завъртайки се, той сложи ръце на металния парапет. - РПГ! РП...

111

-      Исусе, хлапе! - изръмжа плешивото момче. На светлината, процеждаща се през ниските вечнозелени дървета, Ели видя, че косата на кретена растеше отново около приличащи на паяци струпеи. - Дай ми проклетото оръжие!