Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 13

— Твоите родители разведени ли са?

Тя най-после откри лака за нокти, който търсеше.

— Не, те са отвратително щастливи. Или поне предполагам, че са. Не съм ги виждала, откакто… откакто се промених.

— О, не! Това е много гадно. — Тъкмо приключих с поставянето на чаршафите. — А щом си вампир, трябва ли да не дърпам пердетата през деня?

— Не. Виждаш ли това? — Тя извади от пазвата си сребърна верижка, на която висеше малък медальон. Имаше формата на бобово зърно и беше тъмночервено на цвят. Някой друг би го помислил за рубин, но аз съм виждала снимка на този камък в книгите на майка ми.

— Кръвен камък?

Кръвните камъни са гладки кухи камъни, които могат да бъдат напълнени с кръв от могъщ магьосник. Този камък дава защита от множество опасности. Предполагам, че в случая предпазва Джена от опасните за вампирите неща. Сега поне знам, че мога да ям чесън пред нея без проблем.

Джена започна да лакира лявата си ръка.

— Ами кръвта? — попитах аз.

Тя въздъхна дълбоко.

— Много е объркано. Трябва да ходя до амбулаторията. Имат хладилник с много банки кръв. Като в Червения кръст.

С усилие потиснах отвращението си. Кръвта ме отвращаваше. Ако случайно се порежа на лист хартия, изпадам в ужас. Все пак беше облекчение за мен да чуя, че Джена няма да „похапва“ в стаята ни. Никога не бих могла да излизам с вампир. Само мисълта за дъх с миризма на кръв… бляк.

В този момент забелязах, че Джена ме наблюдава. По дяволите. Дали отвращението ми е било изписано на лицето? За всеки случай се опитах да се усмихна и да се пошегувам.

— Страхотно! Като сокче от кутия със сламка.

Джена се засмя.

— От най-вкусните.

Помълчахме известно време и Джена първа наруши тишината.

— Значи раздялата на родителите ти е била неприятна?

— Определено — отвърнах аз. — Случило се е преди да се родя.

— Сериозно? — възкликна тя и вдигна поглед от маникюра си.

Отидох до бюрото си. Някой, предполагам г-жа Касноф, е сложила там учебната ми програма. Изглеждаше като обикновена програма, само дето съдържаше неща като „Понеделник-Петък, 9:15 — 10:00, Магическа еволюция. Жълтата аудитория“.

— Да, майка ми не говори за това особено, но каквото и да се е случило, било е много неприятно, защото тя не ми разрешава да се виждам с него.

— Значи ти никога не си виждала татко си?

— Виждала съм го на снимка. Също така си пишем имейли и сме говорили по телефона.

— Мамка му, какво ли може да е направил? Дали например не я е ударил, или нещо такова?

— Не знам! — отвърнах аз малко по-рязко, отколкото трябваше.

— Извинявай — промърмори тя.

Обърнах се към леглото си и започнах да изпъвам покривката. След като оправих поне пет въображаеми гънки (а Джена през това време лакира един и същ нокът три пъти), се обърнах към нея.

— Не исках да прозвучи така…

— Няма проблем, права си. Изобщо не е моя работа.

Дружелюбността й беше напълно изчезнала.

— Просто… през целия си живот съм живяла само с майка си и още не съм готова да си кажа всичко от раз. Вероятно защото винаги сме били доста потайни.

Джена кимна, но все още не гледаше към мен.