Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 14

— Предполагам, че с предишната ти съквартирантка сте си казвали всичко.

Изражението й придоби предишния мрачен вид. С рязко движение затвори шишенцето с лака.

— Не. Не всичко.

Тя метна лака в чекмеджето и тръгна към вратата.

— Ще се видим на вечеря.

На излизане за малко да се блъсне в майка ми, измърмори някакво извинение и изчезна.

— Соф, — започна мама — само не ми казвай, че вече си успяла да се скараш със съквартирантката си.

Беше досадно добра в разчитането на настроението ми.

— Не знам. Предполагам, че хич ме няма в тези момичешки работи, нали разбираш. За последен път имах приятелка в шести клас. Не е много лесно да си намериш най-добра приятелка, ако не се задържаш особено дълго на едно и също място. Затова си мис… О, мамо, не съм искала да се чувстваш виновна.

Тя поклати глава и забърса сълзите си.

— Не, няма нищо, миличка. Просто… просто ми се иска да ти бях осигурила по-нормално детство.

Седнах до нея и я прегърнах през рамо.

— Не говори така. Имах страхотно детство. Все пак колко хора могат да се похвалят, че са живели в цели деветнайсет щата? Помисли си за всичко, което съм видяла и научила.

Май не бях на прав път, защото от това майка ми изглеждаше още по-тъжна.

— Това място също е страхотно! Ще живея в готина убийствено розова стая, а с Джена явно сме достатъчно подобни, че да се скараме, което е много важно за приятелството между момичета.

Мисията е изпълнена. Майка ми се усмихна.

— Сигурна ли си, миличка? Ако не ти харесва, не е задължително да оставаш. Със сигурност има начин да те измъкнем от тук.

За миг ми се искаше да извикам — Да, моля те, нека да хванем следващия ферибот и да се разкараме от този изродски остров.

Вместо това обаче казах нещо съвсем различно.

— Е, все пак няма да остана тук завинаги, нали така? Само две години, а ще имам коледна и лятна ваканция. Точно като в обикновените училища. А сега си тръгвай, преди да съм ревнала, че ще заприличам на истински глупак.

Очите на майка ми се напълниха със сълзи и тя ме прегърна силно.

— Обичам те, Соф!

— И аз те обичам — казах аз, а гърлото ме стегна.

И след като ме накара да обещая, че ще се обаждам поне три пъти в седмицата, майка ми тръгна.

А аз легнах на не-розовото си легло и се разплаках като малко дете.

Четвърта глава

Погледнах часовника и установих, че имам цял час до вечеря. Реших да направя една разузнавателна обиколка. Отворих две малки врати с надеждата да са отделни бани, но не бяха. Само тоалетни. Единствената баня на етажа беше в другия край на коридора и както всичко друго в тази къща, беше призрачна. Единствената светлина идваше от няколко слаби крушки, поставени пред огледалото над мивките. Това значи, че душ кабинките са в почти пълен мрак. Хвърлих по-близък поглед и установих, че никога досега не съм имала по-сериозно основание да използвам думата „усоен“.

Знаех си, че трябваше да си взема джапанки.

В допълнение към плесенясалите душове, до стената имаше и няколко старовремски вани на лъвски крака, отделени с високи до кръста паравани.

Зачудих се кой би тръгнал да се къпе пред други хора.