Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 15

С риск да пипна всички заразни болести на света, пуснах една от мивките и си изплакнах лицето. Погледнах се в огледалото и установих, че водата не ми е помогнала много.

Лицето ми все още беше зачервено от плач, заради което луничките ми изпъкваха още повече.

Поклатих глава, сякаш това можеше да подобри гледката. Но не помогна. С въздишка тръгнах да изследвам останалата част от училището.

На моя етаж нямаше кой знае какво. Само обичайният хаос, който произвеждат петдесет момичета на едно място. Имаше четири стълбища, водещи към етажа. Платформата беше доста просторна и затова я бяха направили нещо като обща стая. Имаше две канапета и няколко стола, но нито един от тях не си пасваше с останалите и изглеждаше малко неестествено. Тръгнах надолу по стълбището, понеже всички места бяха заети.

Феята, която видях по-рано, онази със сините сълзи, вече изглеждаше в добро настроение. Беше седнала на резедаво канапе и се смееше на нещо заедно с друга фея. Тя пък имаше светлозелени криле, които се докосваха нежно в облегалката на канапето. Винаги съм си мислела, че крилете на феите са като на пеперудите, но те всъщност бяха още по-тънки и по-прозрачни. Виждаха се вените в тях.

Това бяха единствените феи в стаята. Другото канапе беше заето от група момичета, които изглеждаха на около дванайсет. Разговаряха превъзбудено една през друга и се запитах дали са вещици или зооморфи.

Тъмнокосото момиче, което видях на двора, беше седнало в стол от слонова кост с облегалки за ръцете и безцелно превключваше каналите на телевизора.

— Би ли го изключила? — каза зеленокрилата фея, като се обърна към момичето на стола. — Някои от нас се опитват да водят разговор, куче такова!

Нито едно от дванайсетгодишните момичета не реагира на това, така че явно бяха вещици. Ако бях зооморфи, сигурно щяха да се засегнат.

Момичето изключи телевизора и синята фея се засмя.

— Името ми е Тейлър — каза тя, като връчи дистанционното на зелената фея. — И се превръщам в планински лъв, не в куче. Ако ще живеем заедно няколко години, ще е добре да запомниш това, Навзикая.

Навзикая завъртя очи с досада и зелените й крила се раздвижиха нежно.

— О, няма да живеем заедно за дълго, уверявам те. Чичо ми е крал на феите и в момента, в който му кажа, че се налага да деля стая с животно… е, да кажем, че поне условията ми на живот ще се променят.

— Само че, изглежда, чичо ти не е успял да предотврати попадането ти тук — отвърна й Тейлър.

Изражението на Навзикая не се промени, но крилата й започнаха да махат по-бързо.

— Няма да живея с животно — каза тя на Тейлър. — И определено не искам да имам нещо общо с твоя кош за боклук.

Синята фея отново се засмя, а Тейлър се изчерви. Дори от това разстояние видях как кафявите й очи станаха златисти. Като заговори, се усети колко учестено диша.

— Млъкни! По-добре иди да прегърнеш някое дърво, фейски изрод такъв!

Думите й прозвучаха заваляно, сякаш имаше сливи в устата си. След миг осъзнах, че всъщност звучи така, защото в устата й има остри зъби.

Навзикая най-после прояви малко разсъдък и погледна изплашено.