Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 11

— Това е една нова програма, по която започнахме работа — обясни г-жа Касноф и протегна ръка, за да погали Джена по косата.

Джена гледаше любезно, но аз усещах напрежението й.

— Всяка година — започна отново г-жа Касноф, — нашето училище взема по един вампир и му дава възможност да учи заедно с нашите възпитаници с надеждата, че ще успеем да променим тези нещастници.

Хвърлих поглед към Джена, защото… нещастници? Майко мила.

— За съжаление госпожица Талбът е единственият вампир, който имаме в училището си за момента. Макар че един от инструкторите ни също е вампир.

Джена отново се усмихна със специфичната си невесела усмивка и настъпи неловко мълчание.

— Миличка, защо не… — мама се загледа безпомощно в новата ми съквартирантка.

— Джена.

— Да, да, точно така. Защо не вземеш Джена да ти покаже стаята ви? Има някои неща, за които искам да поговоря с г-жа Касноф и после ще се кача да си вземем довиждане. Става ли?

Погледнах към Джена, която все още се усмихваше, но сега като че ли очите й минаваха през нас.

Метнах чантата си на рамо и посегнах да взема куфара си, но Джена ме изпревари.

— Наистина няма нужда да ми помагаш — започнах аз, но тя просто махна с ръка.

— Няма проблем. Едно от предимствата да си кръвопиещ звяр е, че имаш свръхестествена сила.

Не знаех какво да отговоря на това, така че просто възкликнах:

— О!

Тя държеше едната дръжка, така че аз хванах другата.

— Няма шанс да сложат асансьор нали? — казах почти на шега.

— Не-е, това би било прекалено лесно — изсумтя Джена.

— А защо просто не се използва някаква магия за пренасяне на багаж?

— Г-жа Касноф е много стриктен привърженик на идеята, че не трябва да се употребява магия като извинение за мързела ни. Освен това, да се влачат тежки куфари по стълбището изгражда характера.

— Да, точно така — казах аз, докато пъхтяхме покрай площадката на втория етаж.

— Е, какво мислиш за нея? — попита Джена.

— За г-жа Касноф ли?

— Да.

— Кокът й е много впечатляващ.

Самодоволната усмивка на Джена ми подсказа, че съм на прав път.

— Като се заговорихме за прически — реших да рискувам аз, — как се сдоби с тази черта?

Джена докосна със свободната си ръка бретона си.

— О, тук не обръщат голямо внимание на вампирите. Предполагам, че щом не им се пречкам особено, мога да ходя с какъвто цвят коса си искам.

Когато стигнахме платформата на третия етаж, тя ме погледна изпитателно.

— Мога и на теб да ти направя такава линия. Е, не розова, тя си е моята. Но например виолетова.

— Ъ-ъ… може би.

Спряхме пред стая номер 312. Джена пусна куфара и извади ключовете. Ключодържателят й беше жълт и на него пишеше името й с ярко розови букви.

— Ето! — Тя отключи вратата и я отвори. — Добре дошла в Зоната на здрача.

Трета глава

Зоната на „прекалено розовата липса на здрач“ би било по-добро описание.

Не знам как съм очаквала да изглежда една стая на вампир. Може би цялата в черно, няколко книги на Албер Камю. А, и портрет на единствения човек, когото вампирът е обичал и който, е загинал по красив и трагичен начин, обричайки вампира на вечна тъга и романтични въздишки.