Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 111

Отговорът й заседна като камък в гърдите ми.

Очистването може да ме убие.

Най-вероятно ще ме убие.

Но ако изживея живота си като полудемон, е възможно аз да убия някого. Някого, когото обичам.

Вратата се отвори, но не беше г-жа Касноф. Беше майка ми.

— Мамо! — извиках аз, скочих от леглото и я прегърнах силно.

Усещах сълзите й, когато зарови лице в косата ми, затова се притиснах по-силно към нея и вдишах от познатия ми парфюм.

Когато се разделихме, тя се опита да ми се усмихне и посегна да хване ръцете ми. Не се сдържах да не извикам от болка и тя погледна надолу. Очаквах да се разплаче, като види раните ми, но тя просто вдигна ръката ми нагоре и целуна дланта ми, сякаш съм на три години и с ожулено коляно.

— Софи — каза тя и отметна косата от лицето ми. — Дойдох да те прибера вкъщи, миличка.

Погледнах през рамо Джена, която полагаше максимални усилия да се абстрахира от нас, но видях как болка пробяга по лицето й. Ако аз си тръгна, тя остава съвсем сама. Дотук с плановете да бъдем чудовища заедно.

Поех си дълбоко въздух и се обърнах отново към майка си. Не знаех дали ще съм достатъчно силна да я гледам в очите, за да й кажа това, което искам. Това, което знаех, че трябва да направя от момента, в който г-жа Касноф ми даде отговора.

Изведнъж, преди да мога да кажа каквото и да било, видях Елодия да минава по коридора. Сърцето ми скочи в гърлото и се запитах дали Кал не я е спасил все пак. Може би през цялото време се е възстановявала, а те просто не сами казали. Изтичах след нея в коридора. Нямаше никой друг, а тя беше с гръб към мен.

— Елодия! — извиках аз, но тя не се обърна и осъзнах, че гледам през нея.

Тя се плъзна бавно, сякаш търсеше някой. Още един дух, останал в пределите на Замъка завинаги. Знаех, че си го е заслужила. Заедно с приятелките си беше призовала демон и това беше цената. Останах така, загледана в нея, доста време, докато образът й не избледня напълно. Всъщност никога не сме били приятелки, но тя ми даде всичката магическа сила, която притежаваше, за да успея да победя Алис. Никога няма да го забравя.

Това, че видях Елодия, ми даде сили да се върна при майка си и да й кажа:

— Няма да се прибирам вкъщи. Ще отида в Лондон и ще се подложа на Очистването.