Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 12

Какво да ви кажа, чела съм много книги.

Но тази стая изглеждаше така, сякаш е декорирана от момиченце — почитателка на Барби и на ягодови тортички.

Беше по-голяма, отколкото очаквах. Имаше достатъчно за две еднакви легла, две бюра, два гардероба и един стар фотьойл. Завесите бяха от естествен бежов лен, но Джена ги беше покрила с розов воал. Между двете бюра имаш един от онези стари китайски паравани, но дори той носеше отпечатъка на Джена. Както се досещате, беше боядисан в розово. Освен това по него бяха окачени розови коледни лампички. Леглото й пък беше покрито с розов губер.

Джена забеляза, че го гледам.

— Страхотно е, нали?

— Ами… не знаех, че съществува такава разновидност на розовото.

Тя събу обувките си и се метна на леглото, с което наруши спокойствието на две възглавници и един пухкав лъв.

— Казва се електриково ягодово.

— Това име много му пасва — усмихнах се аз.

Придърпах куфара към леглото си, което изглеждаше така обикновено, както… както аз в сравнение с Джена.

— Предишната ти съквартирантка също ли харесваше розовото?

За миг лицето на Джена замръзна. После това изражение изчезна и тя се намести по-удобно на леглото.

— Не, на Холи й харесваха тези сини работи, които ти дават тук, ако нищо не си носиш. Ти си носиш свои неща, нали?

Отворих куфара си и издърпах зелената си покривка за легло. Джена въздъхна малко разочаровано.

— Е, поне е нещо по-различно от стандартното синьо. Кажи сега какво те доведе в Свърталището, Софи?

— Свърталище? — учудих се аз.

— Така наричат „Замъкът на Хеката“ повечето ученици. Много му пасва.

— О, не знаех.

— Е, как се озова тук? — попита тя отново. — Направи дъжд от жаби или превърна някой досадник в тритон?

Облегнах се на леглото и се опитах да имитирам безразличието на Джена, но се оказа доста трудно на гол матрак, така че първо се заех да извадя багажа от куфара си.

— Направих любовна магия на едно момиче от класа ми. Стана много зле.

— Не подейства ли?

— Напротив. Подейства прекалено силно.

Разказах й накратко епизода с Кевин и Фелисия.

— Опа, станало е голямо мазало! — възкликна Джена.

— Определено — отвърнах аз. — Значи ти си… ъ-ъ вампир? Какво точно се случи с теб?

Не ме погледна в очите, но тонът й беше съвсем обикновен.

— Същото, което се случва на всички останали. Срещаш вампир, ухапва те и ставаш и ти такъв. Нищо кой знае колко интересно.

Не мога да я упрекна, че не желае да разкаже цялата история на някого, когото е срещнала преди петнайсет минути.

— Значи майка ти е нормална, така ли? — попита ме тя.

Хм. Това определено не беше нещо, за което исках да говоря още от първия ден, но нали точно това означава да си намериш място? Да споделяш със съквартирантката си гримовете, дрехите, както и майчините си тайни.

Прокашлях се.

— Да, баща ми е магьосник, но те двамата не са заедно.

— О! — възкликна Джена многозначително. — Няма нужда да ми казваш повече. Много от учениците тук от семейства на разведени родители. Дори магията не може да помогне, за да има човек щастлив брак.