Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 10

— Според способностите им ли? Не, разбира се. Един от основните принципи на „Хеката“ е да научим децата да се социализират успешно с всяка от магическите раси.

Г-жа Касноф ни поведе към края на фоайето. Имаше три огромни прозореца, а зад тях се виждаше дворът, където хората вече се събираха по каменните пейки под дърветата. Казвам хора, но това всъщност бяха такива като мен. Но по нищо не им личеше, изглеждаха съвсем нормално. Е, с изключение на феите.

Видях как едно момиче се засмя и предложи гланц за устни на друго и в този момент нещо в гърдите ме стегна.

Усетих студена хватка да стиска ръката ми и подскочих, за да видя как зад мен се носи бледа жена в синя рокля.

— А, да — започна г-жа Касноф с усмивка. — Това е Изабел Фортъней, една от духовете тук. Сигурна съм, че си чувала за тях. „Хеката“ приютява много духове, разбира се на магически създания. Те са напълно безопасни. Нямат тела и не са в състояние да те докоснат. Най-много да те поизплашат, но нищо повече.

— Чудесно — казах аз, докато гледах как Изабел изчезва зад стената.

С периферното си зрение мярнах движение в другия край на фоайето и веднага се обърнах, за да видя още един призрак, който стоеше точно до стълбите. Беше момиче на моята възраст и носеше светлозелена жилетка и рокля на цветя. За разлика от Изабела, която изобщо не ме забеляза, това момиче гледаше право към мен. Обърнах се да попитам г-жа Касноф коя е, но в този момент тя беше много заинтригувана от някой, който влезе във фоайето.

— Госпожице Талбът! — извика тя. Бях впечатлена как гласът й стигна такова далечно разстояние, без ни най-малко да звучи като викане.

Дребно момиче, не повече от метър и петдесет, се доближи до г-жа Касноф. Кожата й беше почти снежнобяла, както и косата й, с изключение на една розова линия, минаваща през бретона й. Имаше големи очила с черни рамки и се усмихваше през тях, но според мен само заради г-жа Касноф. Очите й всъщност изглеждаха уморени.

— Това е Дженифър Талбът. Тя ще бъде твоя съквартирантка тази година. Дженифър, това е Соу-фи-йаа.

— Можеш да ми казваш Софи — изстрелях аз едновременно с Дженифър, която ми се представи като Джена.

Г-жа Касноф ни отправи още една стегната усмивка, сякаш имаше винт на устата.

— Невероятно. Не знам какво им става на децата в днешно време, госпожице Мерсер. Даваме им толкова хубави имена, а те се възползват от първата възможност да ги съкратят. Между другото, Софи, госпожица Талбът е почти нова като теб. Присъедини се към нас едва миналата година.

Майка ми се усмихна сияйно и стисна ръката на Джена.

— Радвам се да се запознаем. И ти ли си… ъ-ъ вещица, като Софи?

— Не, госпожо. Вампир съм.

Усетих как майка ми настръхна и знаех, че Джена също го е усетила. Въпреки, че ми беше неловко заради нея, аз също се чувствах малко объркана. Вещиците, зооморфите и феите са едно. Вампирите са просто чудовища. Това, че са чувствителни Деца на Нощта, са пълни глупости.

— Е, добре — започна майка ми с усилие да запази самообладание. — Аз… аз не знаех, че вампирите също учат в „Хеката“.