Читать «Хекс Хол» онлайн - страница 9

— Впечатляващо, нали? — усмихна се г-жа Касноф — Картината изобразява произхода на магическите същества.

На стъклото беше изрисуван смръщен ангел, застанал пред златни порти. В едната си ръка държеше черен меч. С другата сочеше към трите фигури пред портите с изражение, което намекваше, че трябва да се разкарат оттам на секундата. Така де, по ангелски.

Трите фигури също бяха ангели. Изглеждаха като бездомници. Първият ангел от дясната страна беше жена с дълга червеникава коса, която беше закрила лицето си с ръце. На врата си имаше златна верижка, направена от малки фигурки, хванати за ръце.

Ангелът от лявата страна носеше корона от листа и се оглеждаше през рамо. А този в средата беше най-висок от тримата и беше вдигнал високо глава.

— Това е… това изобразява нещо — казах най-накрая.

— Знаеш ли историята, Софи? — попита ме г-жа Касноф.

Щом поклатих глава, тя се усмихна и посочи към ангела пред портата.

— След голямата война между Бог и Луцифер, тези ангели отказали да вземат страна, били прогонени от Рая. Една групичка — тя посочи към високия ангел в средата — избрала да се скрие под хълмове и в гъсти гори. Те се превърнали във феи. Друга група избрала да живее сред животните и се превърнала в зооморфи. Трета група избрала да се смеси с хората и така се появили вещиците и магьосниците.

— О! — възкликна майка ми и аз се обърнах към нея с усмивка:

— Пожелавам ти успех, като тръгнеш да обясняваш на бог, че си пляскала едно от божествените му създания.

— Софи! — разсмя се тя.

— Е, какво сега, истина е. Надявам се да ти хареса на горещо в казаните, мамо, само това имам да ти кажа.

Тя отново се разсмя — не можех да кажа дали това беше искрено, или не.

Г-жа Касноф се намръщи, преди да продължи разказа си.

— Учениците в „Хеката“ идват на възраст между дванайсет и седемнайсет години. Щом веднъж е попаднал тук, един ученик не може да напусне училището, преди да е навършил осемнайсет.

— Значи някои остават тук, да кажем, шест месеца, а други — цели шест години? — попитах аз.

— Точно така. Повечето от учениците ни идват тук веднага, щом получат магическите си сили. Но винаги има изключения, като теб например.

— Браво на мен — промърморих аз.

— Как са разпределени класовете? — попита майка ми, като ме стрелна с поглед.

Класовете са по модел на тези в Прентис, Мейфеър и Герваудан. — И двете с мама кимнахме, все едно разбирахме за какво говори. Предполагам, че не сме успели да я заблудим, защото продължи. — Предизвикателството сигурно е голямо, но аз нямам никакво съмнение, че Софи ще се справи много добре. — Никога не съм чувала окуражаване, което да звучи повече като заплаха. — Стаите на момичетата са на третия етаж. Момчетата са на втория. Занятията се провеждат на първия, както и в останалите сгради.

— А учениците разделени ли са… някак? — попита майка ми.

Г-жа Касноф се усмихна, но не можах да пропусна, че усмивката й е стегната като кока на главата й.