Читать «Джунглата» онлайн - страница 187

Джак дю Брул

— Къде отиваме?

— Военновъздушната база на флота в Пенсакола, където, ако моят колега е имал успех, те чака самолет.

— За какво е това бързане?

— Съжалявам, господин Лоулес, но настоявам да заминем веднага. По пътя всичко ще ти обясня.

Мак Ди знаеше, че за да накараш осемдесет и три годишен човек да прелети със самолет до другия край на страната, трябва да се е случило нещо важно.

— Добре, само минутка.

Той се обърна и с изненада видя, че баща му все пак не го беше послушал и че родителите и дъщеря му стояха на прага, вторачени в хеликоптера и неговия лесно забележим пътник. Изглежда, че по някакъв начин и тримата вече бяха разбрали, че ще замине с този човек. В очите на Полийн и Кей имаше сълзи, а татко му беше стиснал зъби, за да не заплаче и той. Сбогуването беше болезнено преживяване за четиримата, както и за Овърхолт, който стана негов свидетел, особено като знаеше, че малката Полийн току-що е била върната в лоното на семейството.

Пет минути по-късно двамата вече седяха в практичния хеликоптер и си сложиха шлемофони, за да могат да общуват с летците. Помощник-пилотът, който беше помогнал на Овърхолт да слезе от машината, старателно се опитваше да не им обръща внимание, докато хеликоптерът се издигаше над плажа, а след това са наклони и се понесе към военната база, която беше на сто въздушни мили от Мексиканския залив.

— Господин Лоулес — започна Овърхолт, — искам отново да ти благодаря. Зная, че искаше да прекараш още време със семейството си.

— Наричай ме Мак Ди.

Овърхолт преглътна странния прякор и кимна.

— Добре, Мак Ди, така да бъде. Преди няколко дни в Белия дом имаше пробив в сигурността на ядрените кодове на нашата нация.

Той вдигна ръка, когато видя, че Мак Ди се готви да зададе въпрос.

— Беше демонстрация на възможностите на нещо, което нашите най-добри и умни специалисти най-накрая определиха като квантов компютър. Знаеш ли какво е това?

— Засега е само теория, но някой ден ще направят тези, които използваме сега, отживелица като крушките с жица.

— Точно така, но вече не е само теория. Такава машина беше използвана за проникване в Националната агенция за сигурност и за измъкване на най-тайната комбинация от цифри в света. Към тази демонстрация на възможности беше приложен списък с искания, като изтеглянето на нашите войски от Афганистан и целия Близък изток, пускане на терористите от Гуантанамо, спиране на помощта за Израел и други подобни.

— „Ал Кайда“ ли се крие зад това? Звучи като техните бълнувания за световно господство.

— Засега не ни е известно, но по причини, които не искам да обсъждаме в момента, не вярваме, че зад това се крият джихадистите. Президентът забави изпълнението на исканията и точно в същия час на следващия ден имаше ново съобщение, между другото по факса, че за кръвта на невинно загиналите вината е лично на президента. Минута по-късно експресът „Акела“ се блъсна в товарен влак. Загинаха повече от двеста души.

— Божичко, чух за това по радиото. Казаха, че било нещастен случай.