Читать «Джунглата» онлайн - страница 189

Той се запита дали кристалите, които бяха открили, са играли някаква роля в тази история, но не си направи труда да ги споменава, защото в момента това нямаше значение.

— Знаел е, че щом веднъж се сдобие с такъв компютър, нито нашето правителство, нито кое да е друго по света няма да може да направи нищо. Знае и за съществуването на Корпорацията и че можем да станем заплаха за него, ако по някакъв начин разберем какво е замислил. Също така щеше да научи, ако бъдем вдигнати по тревога, като прихване съобщението, преди да се получи на кораба. Може ли компютърът да направи това?

— Мисля, че да.

— Обаче ти го изигра, като се свърза с мен направо. Знаем кого и какво търсим, а Бахар няма представа, че сме по петите му. Той смяташе, че може да ни следи, като ме изнудва. Също така си е мислил, че може да ни изолира, но и този негов замисъл ще се провали.

В този момент го озари друго прозрение и оптимизмът му се изпари.

— Ще разбере.

— Какво? Как?

— Когато похитителите не се обадят, ще разбере, че съм освободил Полийн и че вече не съм негово ухо.

Лангстън не би оцелял повече от петдесет години в този опасен занаят, ако не беше бърз в решенията си.

— Ще се върна в Ню Орлиънс и ще си побъбря с шефа на полицията. Неговото разследване ще стигне до друг наркотърговец, който ще бъде арестуван и ще признае, че погрешно е запалил тази къща, довела до смъртта на трима души. Ще го накарам да покаже „престъпника“ в затворнически гащеризон пред телевизионните камери. О, в пепелта на развалините разследващите ще открият и останките на малко момиченце.

— Отлично — възхити се Мак Ди на способностите на осемдесетгодишния човек.

До седалката на Овърхолт лежеше папка, която той подаде на Лоулес.

— Работя по това, откакто държавният секретар ме информира за ставащото и предположи, че вие, момчета, можете да помогнете. Това е списък на неща, които може да ви потрябват от нас — срещу тях са изписани кодови номера. Тъй като наподобяват количества акции, които трябва да се купят, няма да събудят подозрение.

Мак Ди разтвори папката и се зачете в случайно попаднала пред очите му страница. Ако имаха нужда всички трансатлантически телефонни кабели да бъдат изключени, акцията носеше номер 3282. Ако имаха нужда от пускането на измислена история в медиите, номерът беше 6529, с подбукви, обозначаващи най-различни теми. Ако трябваше да се нанесе ядрен удар някъде, номерът беше 7432, а след него имаше приложени различни джипиес координати.

Мак Ди посочи с пръст ядрения удар на Овърхолт.

— Да — отговори той на безмълвния въпрос, — положението наистина е толкова трудно. Ако се налага, мога да го уредя. Не зная какво можем да направим от наша страна. „Големият брат гледа“ и ако Бахар долови нашия интерес, ще разбере, че нещо се готви. Ще се опитаме да проведем няколко много дискретни проучвания на четири очи, но нищо не мога да обещая.

— Разбирам.

Разговаряха до края на полета, но големият „Сикорски“ сякаш прекалено бързо зависна над хеликоптерната площадка на прострялото се нашироко военно летище. Дадоха им знак да кацнат до редица паркирани F-18.